Артур Лурие (най-сетне)
в България


Със събитие започна пролетният фестивал "Аполония". Дора Бръчкова, Пламен Джуров и Камерният ансамбъл "Софийски солисти" раздвижиха пластове в съзнанието ни с българската премиера на Камерен концерт за струнни от Артур Лурие - едно име, което у нас не случайно не се познава. Работата е там, че Артур Винсент (преди това Сергеевич) Лурие (1892-1966) е бил комисар по музиката на Ленин в периода 1918-1922. Разочарован от развитието на събитията в Русия, я напуска завинаги. Още като комисар той се сприятелява с Игор Стравински. В своята книга "Стравински в снимки и документи" (Stravinsky in Pictures and Documents) Вера Стравинска и Роберт Крафт подчертават силното влияние на Лурие върху Стравински, толкова значително, че "за него е необходима отделна книга". Според тях единственият аналог на отношенията Лурие-Стравински по това време са тези между Адорно и Шьонберг. През 1941 г. поради окупацията на Франция Лурие заминава за Щатите, където живее до края на дните си. Съветската власт не му прощава "предателството" и прави всичко възможно да "покрие" неговото съществуване. Очевидно начинанието е било успешно, след като за Лурие се заговори повече едва след падането на Берлинската стена. Все още навикът за това ще се създава в Европа.
Убедена съм, че бъдещето ще преоткрие Артур Лурие, най-вече поради "опасния чар" на неговата музика. Камерният концерт за соло-цигулка и струнни "произнася" един възглед за кончерто гросото, в който инструменталната игра-надсвирване се театрализира релефно и привлекателно именно чрез музиката. В шестте части на произведението солистът свири сам (Entrata - Дора Бръчкова), с концертмайстора (Aria - Людмил Ненчев), с първата виола (Intermezzo - Огнян Константинов), с водача на виолончелите (Fantasia - Симеон Стайков), с контрабаса (Serenata - Цветомир Лазаров) и в последната част - Epilogo, се включва целият състав. В отделните конфигурации солистът е подвижен, театърът започва от най-простото му преместване към всеки партньор, за да продължи по невероятен начин в музиката. Музика, в която чуваш Стравински, разбираш откъде е дошъл Шнитке и в музикалния език, и в джазово-бароковите изкушения; чуваш вибрациите на една загадъчна, но много богата и талантлива личност. На един тъжен човек с усмивка. Ясни послания, великолепно внушени от Дора Бръчкова - фантастичен цигулар и музикант, тя продължава да отстоява специфичните свои интереси към непознатото с невероятна изпълнителска харизма. Разбира се, музикантите от ансамбъла и Пламен Джуров изцяло се отдадоха на шанса да правят тази музика. Впрочем това бе и поредният концерт от техния юбилеен цикъл, един концерт, който отново ни доказа доколко сериозно се обмислят програмите на ансамбъла. Серенадата от Чайковски някак "залепна" до Лурие, независимо от различния музикален слог - настроението на двусмислие в характера на музиката продължи, бе изпълнена майсторски и вдъхновено. Вечерта завърши с кантатата на Хенри Пърсел "Елате синове на изкуството" заедно със Софийския камерен хор "Васил Арнаудов" с диригент Теодора Павлович и солистите Надя Колева и Тодор Димитров. Тъкмо Васил Арнаудов ни показа за първи път тази творба; но той познаваше и реализираше мигновено модерния за момента хоров звук за правенето на тази музика - нещо, което ми липсваше в съчетанието звук, тембър и вокал у хора 20 години по-късно.

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо