Бързо, смутно, несръчно

Странно е как с идването на всеки нов генерален директор в БНТ се раждат публицистични предавания, нескрито фаворизирани, тикани на преден план, все едно са перли в короната на държавната телевизия. По времето на Хачо Бояджиев така беше с "Отзвук", Иван Гранитски лансираше "маси за интелектуалци", докато Лили Попова нескрито симпатизираше на Явор-Дачковите "Гласове". С настъпването на "новото време" фаворитите се смениха: "Актуално" бе създадено и почти мигновено изскочи на преден план, заедно с него на добро здраве се радва и излъчваното в сряда "Въпроси и отговори" с водещ Мария Димитрова. Цялата тази привилегированост обаче не означава, че което и да е такова предаване е добро, напротив - в повечето случаи усещането за лансираност лишава авторите от необходимостта да бъдат по-взискателни към себе си. Споменатото "Въпроси и отговори" не е изключение от това правило: личи, че въпреки огромното желание на водещата (а може би тъкмо поради това?), то някак не се случва, не успява да се превърне в онзи публицистичен гвоздей на програмата, способен да грабне без остатък вниманието на зрителя. Най-вече заради три недостатъка: прекалено бързо е, направо припряно; прекалено смутно е, направо хаотично; прекалено несръчно е, направо кьопаво.
Скоростта вероятно идва заради старанието да се набута в половин час всичко, имащо близка или по-далечна връзка с коментираната тема. Което просто не е възможно, ето защо гостите в студиото са пришпорвани да говорят по-бързо, зрителите също са приканвани към същото, нерядко и едните, и другите биват прекъсвани, сякаш на водещата е пределно ясно какво искат да кажат или питат. Постоянният опит да се напълни с телевизионно съдържание приказката за дядовата ръкавичка говори за липса на селективност и усет за отсяване на важното и неважното по един или друг въпрос; страхът е да не би да се пренебрегне едно за сметка на друго, което пречи даденото конкретно друго да бъде разгледано, изслушано и обговорено от всички възможни страни.
Тази е причината и за хаотичността на "Въпроси и отговори". Предаването е претъпкано с репортажи, гости, коментари на водещата, зрителски въпроси - кое по-напред? От едно се прескача на второ, след това без никаква връзка на трето, дава се на хората в студиото думата по някакъв проблем, след това набързо им се отнема, същото със зрителските обаждания - въобще "шаш и паника". Речта на Мария Димитрова е от подобен порядък: накъсана, задъхана, неартикулирана, сякаш едновременно с говоренето пред микрофона водещата размахва и кирка. Като прибавим към това и баналности от типа "Заплакала е гората, що да сторим", ясно е, че колкото и важни да са въпросите, едва ли ще има зрител, способен да изтърпи мъката от неподредеността и да дочака отговорите.
Всичко това подсказва несръчността на предаването. То е обявено като "предаване за зрителя", но май е по-добре да се заяви като "предаване за водещата". Последната непрестанно настоява да бъде център на случването; заедно с това определено отдава предпочитание на институциите, не на онези, които я гледат или на представителите на неправителствените организации. Последните са повече за фон, само да се демонстрира плуралистичност на мненията, но тези, които в най-голяма степен съумяват да ги изложат (ако не бъдат прекъснати), са именно разните държавни чиновници. Които, естествено, говорят предимно за успехите на собствената си администрация.
Така "Въпроси и отговори" се оказва в крайна сметка още едно предаване, заявило при появата си добри намерения, но останало си единствено с тях в процеса на своето реализиране. Поредна телевизонна еднодневка на държавния канал.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин