Между академичното и политическото
От 26 до 28 април Центърът за академични изследвания - София стана домакин на уникална среща, във фокуса на която беше самият Център и неговото бъдеще.
Центърът следва образеца на подобни центрове по света и поддържа тясна връзка с тяхната европейската мрежа. Той възникна през ноември 2000 с мисията да подпомага финансово и организационно научни изследвания в областта на хуманитаристиката и социалните науки. Фокусиран е в подкрепата на млади учени с докторска степен от целия Балканския регион.
Подборът на участниците в априлската среща заслужава да бъде наречен забележителен: в София бяха представители на международни изследователски центрове (Wissenschafts Kolleg zu Berlin, Nethetlands Institute for Advanced Study, Collegium Budapest, Maison de la Science d'homme в Париж, Institut fur Wissenschaften fur Menschen - Виена и др.), финансиращи институции (Volkswagenstiftung, Mellon Foundation, European Comission, Netherlands Ministry of Education, Culture and Science и др.), университети (Софийски университет, Нов Български унививерситет, Central European University - Будапеща, Freie Universiteat - Берлин), български академични среди и стипендиантите на Центъра. Българските спосори бяха представени от фондация "Отворено общество" и фонд "13 века България". В продължение на два работни дни участниците успяха да направят крачка встрани от тесните перспективи на собствените си институции и да разсъждават за мястото на Центъра и стратегиите за неговото развитие и финансиране.
Работната програма съдържаше въведение в българската образователна система от проф. Александър Шурбанов (Софиийски университет, председател на изпълнителния съвет на Центъра) и представяне на БАН от неговия главен научен секретар Наум Якимов (член на изпълнителния съвет на Центъра). Домакините въведоха участниците в историята на Центъра и проектите, върху които работи. А те са: колективен изследователски проект "Как да мислим Балканите: култура, регион, идентичности" (познат като проект NEXUS), в който участват повече от 20 изследователи от балканския регион; балканския изследователски и издателски проект Identity Reader, поредица конференции, публични лекции, философски семинар, поетически семинар и т.н.
NEXUS е най-големият проект на Центъра. Той е академическата част на политическия проект "Синята птица. Дневен ред за гражданско общество в Югоизточна Европа", координиран от Центъра за либерални стратегии и Централноевропейския университет. "Младежкият" проект на Центъра (инициаторите му са на възраст между 26 и 33 години от всички страни на Източна Европа) - Identity Reader, цели създаването на христоматия с текстове, които са играли роля при създаването на източно-европейските нации. Центърът възнамерява да започне и други големи международни проекти, като "Remembering Communism" под ръководството на проф. Мария Тодорова, "Годишник за регионални дебати" и пр.
Конференцията демонстрира колко тясно са преплетени научните въпроси с тези на академичната политика, с образователни и емигрантски проблеми, с политиката на администриране, спонсориране и финансиране на изследователската дейност, с избирането на приоритети и правилен профил.
В своите кратки изложения изпълнителният директор на Центъра д-р Диана Мишкова и неговият академичен директор д-р Александър Кьосев посочиха, че в контекста на задълбочаващата се изолацията на академията, намаляващото финансиране за изследователска работа, разделението между образование и изследване, изтичането на мозъци Центърът иска да работи за създаване на интелектуална среда за колективен научен труд, но и за "отваряне" на академичната работа към съвременни социални проблеми.
Международните участници изразиха одобрението си на досегашната дейност на центъра и окуражиха основателите, като им обещаха подкрепа в институционално отношение и чрез лобиране. Беше подчертано, че сега, след големите европейски и американски фондации, на ход е българското правителство, което трябва да подкрепи центъра не само морално, но и финансово.
Срещата беше истинска битка на мнения, перспективи и компетентности. Надълго беше дискутиран профилът на центъра, неговата изследователска и стипендиантска програма, неговият интелектуален потенциал, способността му да привлича за кратки или по-дълги периоди сериозни български учени, които в момента работят в чужбина. Въпросът за допирните точки между "академичното" и "политическото" се очерта като една от важните дискутирани теми на срещата, останала - поради сложността си - без категоричен и окончателен отговор. Останалите теми бяха повече практически ориентирани и включваха възможните модели за финансиране на подобни институции и стратегиите за осигуряване на "видимост" на Центъра в европейски контекст. В последна сметка гостите на срещата видяха бъдещия профил на Центъра в посока разширяване на съществуващите проекти с балкански интердисциплинарен фокус и в акцентиране върху колективните рамкови изследвания.
Освен всичко друго, срещата показа, че за двете години от своето съществуване най-младият в мрежата европейски центрове за академични изследвания (включваща Берлин, Париж, Васенар, Упсала, Утрехт, Будапеща, Букурещ и пр.) е в състояние за момент да се окаже обединителното звено между разбягващите се интереси на центровете и да превърне същата тази мрежа в реално функциониращ механизъм.

Култура