Отчетът на Нольо
"Равносметка" на инициативата "Хубавите чужденки" беше направена от нейния главен "организатор" Ерик Нольо на нарочна пресконференция (25 април т.г.).
Николай Стоянов представи на малобройните журналисти собственика на издателство "Духът на полуостровите" като "виден френски литературен критик, журналист, публицист, чиято оценка тежи". Шефът на Фондация "Балканика" разказа за преподавателския период на Нольо, който избрал учителстване в сливенския "Френски лицей" пред военната служба във Франция - е, и двете били еднакво тежки. Именно в Сливен Нольо срещнал своята половинка от настоящия "преводачески тандем" - Вероника Ненчева, негова ученичка и съпруга. (Нольо смята, че споменаването на учителската му компетентност от медиите било с ирония и подигравка...) За българския на преводача Нольо така и не получихме представа, тъй като той говори само на родния си език поради "свенливост", според застъпника му от "Балканика".
Затова пък за френския на неговия преводач Николай Стоянов се разбра достатъчно от (може би умишлените) неточности, допуснати при предаването на думите на Нольо.
Издателят направи уговорката, че ефектът от "Хубавите чужденки" днес не може да се определи еднозначно и всичко ще се разбере едва след 10 години. А и последвалите проявата издания на български автори във Франция не могат да бъдат разграничени от действията на традиционната френска издателска политика. Нольо отбеляза, че от проявата не са били очаквани кой знае какви резултати, тъй като всички участвали български писатели, с изключение на Георги Господинов и Емилия Дворянова, вече са били печатани на френски. Все пак публичното полагане на българската литература в общия културен контекст е важно, тъй като в момента във Франция съществува "отхвърляне на източната литература" според Нольо и "нов поглед към източната литература" по думите на "преводача" Стоянов. Издателят изрази разочарование от българските институции, които не само не подпомагат културната промоция на българската литература в чужбина, но и "слагат прът в колелата". От 30 страни-участнички в "Хубавите чужденки" България била единствената държава, която (в лицето на тогавашния посланик Стефан Тафров) си позволила да се намеси пряко в избора на заминаващите писатели. За реалните заслуги на действителната организаторка Александра Велева, тогавашен аташе по културата в Париж, не чухме.
Ерик Нольо беше възмутен и от настоящата кампания за дискредитиране на българската литература. Издателят през цялото време визираше "един български вестник", без да го назове, докато Николай Стоянов превеждаше с обобщаващото "българските вестници". Накрая Стоянов все пак уточни, че става въпрос за "задочната разправия", която некоректно се пренесла от "Труд" на страниците на "Култура". После отново измамно обобщи, че във вестниците се забелязва тенденция, когато се дава възможност за отговор, той да бъде публикуван на неадекватна площ. Пък и разправията около "Хубавите чужденки" се била пренесла върху Нобеловите награди, за да бъдат запълнени скандалните вестникарски страници. Не бе пропусната и ролята на Мари Врина с нейното "ако може да бъде наречено така, научно изследване", която била отговорна за много от възникналите проблеми около френската проява.
В останалото време от пресконференцията се даваха примери за активността на Ерик Нольо и за съществения му принос при популяризирането на българските писатели и тяхното творчество в чужбина. Така, според издателя, се разбивали закостенелите и грешни представи за България в Западна Европа. Нольо даде за пример Антон Дончев, заменил в съзнанието на французите розите на Силви Вартан и българския чадър.

Анахит Хачикян