Кмет и директор

(ръководство за отстраняване на неудобен шеф на СГХГ)

Неотдавна протече конкурс за директор на СГХГ. Той беше обявен от Столичната община според Закона за закрила на културата, но проведен по процедура, нарушаваща както този закон, така и Правилника за устройството на музеите и художествените галерии в Република България.
Въпреки отправените от страна на Министерството на културата, на СБХ и на Комисията по култура към СОС писма, в изпитната комисия за конкурса не бяха включени посочените изрично в закона представители на тези институции, нито независими експерти по музейно дело.
За сметка на това, изпитната комисия се състоеше само от общински администратори, членове на Обществено-експертния съвет по изобразително изкуство към СО и излъчени от същия съвет лица.
Най-фрапиращото от поредицата особени обстоятелства се оказа излъчването за победител на Весела Христова-Радоева, бивш експерт на Първа частна банка, която е член на същия Обществено-експертен съвет към СО.
Извън факта на нарушаване на закон и етични норми, тук за пореден път се осъществява познатата методика на отстраняване на неудобен ръководител чрез нагласен конкурс.
Има и още нещо - това е метод не само за прекъсване на досегашната линия на СГХГ, действаща като независим културен институт и многофукционален фактор на художествения живот в столицата и в страната. Това е средство Градската галерия най-после да попадне в ръцете на онези, които имат интерес от нейното дискредитиране и превръщане в инструмент за съмнителни финансови операции.
Наивно вярващ, че такова грубо погазване на елементарната законност и морал не е възможно, аз написах лично писмо до моя досегашен работодател, кмета Стефан Софиянски, разчитайки на демонстрираното от него досега положително отношение към професионалната ми дейност в СГХГ.
Цели две седмици не последва никакъв отговор. Не бях нито любезно извикан на разговор, нито пък бях учтиво уведомен, както се полага на работодател, за неговото крайно решение; никой не ми благодари за 5-те години, в които бях вложил всичките си сили и способности в името на каузата Градската галерия да се превърне в авторитетен фактор на художествения живот у нас.
На отдел "Човешки ресурси" на СО бе оставена подписаната от столичния кмет заповед за моето освобождаване.
Но може би аз греша. Може би моят работодател просто не е имал време да прочете писмото на своя "човешки ресурс". Затова, за да го улесня, предлагам писмото и на страниците на този вестник. Най-малкото, за да може приложената методика да послужи като помагало и на други работодатели с подобен проблем.

Драги Стефане,

Не съм търсил среща с тебе след 28 март, за да не поставям нито тебе, нито себе си в неудобна ситуация. А и не зная какво бих могъл да ти кажа след думите ти "За мен въпросът е решен. Аз държа ти да останеш начело на галерията и те няма да посмеят да се противопоставят на моето желание".
Но ето че посмяха и днес вече дори не съм сигурен дали би могъл или дали би искал да реагираш съобразно ангажиментите, които ти пое пред мен на три пъти през последния месец.
За мен остава неразбираемо защо, ако това нагласяне (защото моето дълбоко убеждение е, че то е именно такова) става с твое одобрение, ти не ми подсказа да не се явявам на един уговорен конкурс, или просто да си подам молбата за напускане, както не веднъж съм декларирал пред теб, че ще постъпя, ако ме помолиш за това или ако ми покажеш с нещо, че качеството на моята работа като шеф на галерията не те удовлетворява.
Откъде идва моята убеденост в нечестността и предварително известния избор на "комисията"?
1. От това, че от месеци в средите, близки до Отдел "Културни институти", се демонстрира радостно оживление относно предстоящата "смяна" на директора на СГХГ.
2. От това, че името на "избрания" беше въпрос на публична тайна, която аз ти бях съобщил още преди официалното обявяване на конкурса.
3. От това, че благодарение на активността на споменатия отдел, въпреки изискванията на закона и писмените сигнали от страна на заинтересованите институции, в комисията не бе допуснато включването нито на независими експерти по музейно дело, нито на представител на Националния център за музеи, художествени галерии и изобразително изкуство към Министерство на културата, нито на Комисията по култура към СОС.
4. От това, че единствените "извънобщински" членове на комисията са били посочени от състава на т. нар. Обществено-експертен съвет по изобразителни изкуства към СО, поначало съставен по субективен принцип.
5. От това, че "победителят" Весела Христова-Радоева е член на същия този Обществено-експертен съвет, посочил четирима от 8-те журьори, и реално е единственият кандидат, на когото съставът на комисията е бил предварително известен .
6. От това, че сутринта преди събеседването с комисията същата личност се е появила в галерията и е изисквала обяснения за управленски решения, даваща недвусмислено да се разбере, че вече е встъпила в длъжността на нов ръководител на СГХГ.
7. От това, че самите изисквания за конкурса, публикувани в печата, бяха определени от началника на отдел "Културни институти" на СО по начин, не изискващ от кандидатите за директор на СГХГ нито специално образование и способности за специфичния характер на длъжността, нито ползването на езици, нито опит на ръководен пост в галерия или музей.
8. И не на последно място, от това, че същият този началник на отдел, на име Милка Рускова, демонстриращ от много месеци насам неприязненото си лично отношение към мен, стигащо до подсъдни за клеветничество публично изказани инсинуации за корупция, беше също член на комисията с право на глас.
Като допълнение към горното, изглежда още по-драстична случката, че ден преди събеседването ме извика зам.-кметът по културата Петър Станков, за да ми каже, че тъй като бил получил от теб указания, че държиш сегашният директор на галерията да остане на поста си, "той е длъжен да се подчини, но ето как в конкурса за Кукления театър на предпочитания от г-н Софиянски кандидат не му достигнаха 5 точки". Може би тъкмо във връзка с тази иронична забележка бях класиран втори измежду петимата претенденти.
В цялата тази ситуация, след като проявих лоялност към работодателя си и цяла седмица запазих медийно мълчание, на 4 април бях принуден да направя официално възражение срещу будещите съмнения процедура и резултати от конкурса и да дам пресконференция.
Според мен (ако, разбира се, класирането в този конкурс не е било предрешено на всички нива, твоето включително) има достътъчно юридически основания за анулиране на резултатите от конкурса.
Има и още нещо, важно, според мен:
Сигурно е, че едва ли има незаменими специалисти, включително директори на музеи и галерии. Въпросът е, когато се търси промяна, срещу какво се заменя статуквото.
Някой досега оспори ли открито сегашната художествена политика на СГХГ, която неизменно подрежда експозиции на галерията на първите места в класациите "Изложба на годината"?
Някой взе ли под внимание онези далеч над 100 изложби и други културни прояви, организирани от 1997 насам в галерията, които я превърнаха в уважавано средище за контакти с изкуството?
Някой отчете ли плюсовете, които Столичната община събра заради нарасналия престиж на "нейнната художествена галерия", съхраняваща "нейната колекция"?
Някой оцени ли инициативите, започнати от СГХГ, довели до възстановяването на разрушени паметници и чешми в градската среда?
Някой заинтересува ли се от съдбата на международните изложбени проекти в двете посоки, по които се работи в момента и които пропадат при рязка смяна на линията на галерията? Или от дългосрочния негативен резултат за прохождащия задграничен авторитет на Общинската институция СГХГ?
Някой помисли ли, че ще спре всякакво по-нататъшно движение във връзка с проекта за реконструкция на намиращата се в окаяно състояние сегашна сграда на галерията?
Или може би тъкмо засягането на нечии интереси стои в основата на търсенето на по-сговорчив директор на СГХГ?
Някой направи ли преценка на професионалните параметри на дейността или на заслугите на досегашния директор на галерията и реши ли да ги съпостави с някакви доказани способности на избрания му заместник?
Случайно ли е обстоятелството, че Весела Христова-Радоева е не само подставено лице на фактори, като споменатата Милка Рускова, стремящи се не от вчера да подчинят дейността на галерията на извънхудожествени интереси; но е и съпруга на депутат и висш функционер в апарата на БСП; че дълго време е била художествен експерт на колекцията на Първа частна банка; че е свързана със случаи на издаване на сертификати за фалшифицирани картини или че до неотдавна оглавяваше Информационния център на СБХ, доведен от нея до банкрут?
Мисля, че дори на фона на противоречивите нрави на нашата собствена действителност, можем за вземем поука от някои по-цивилизовани места, където образованието, способностите и натрупаният опит на специалисти от сферата на публичната културна собственост, каквито са музеите, се възприемат като обществен капитал и тяхното професионално развитие не се разглежда като личен проблем, а се поощрява с все по-отговорни позиции в интерес на обществото, което те обслужват с дейността си.
Ако все пак обстоятелствата доведат до раздялата ни в сегашното професионално и политическо съотношение, бих желал да знаеш, че през петте години, в които съм ръководил Градската галерия, докато ти си бил кмет на София, нито веднъж за нищо не съм те подвел; че с всички свои действия съм преследвал развитието и ползата за СГХГ; че съм се старал да те предпазвам от вредни за художествената политика на Общината и за доброто ти име решения.
Позволявам си да вярвам, че, както ми се е струвало, досега никога не си ми отказвал поддръжка и съдействие във връзка с дейността на Градската галерия; че за теб продължава да е важно нейното бъдеще; че не си забравил, че приех твоята покана да я оглавя, когато тя се намираше в тежка криза; че пет години инвестирах работоспособност, ентусиазъм и идеи, за да я направя истинска европейска галерия със свой авторитет; и че ще ми бъде трудно да приема безразличието ти на фона на саморекламирания ти имидж на християн-демократ, ако бъда изхвърлен със семейство с малко дете, след като 1989 г., в която и двамата имаме някаква роля, направи възможно развитието на онова, в което днес и двамата участваме, всеки по своя начин.

С приятелски чувства,


5 април 2002

Филип Зидаров