Три сонати на Лазар Николов - три авторски периода
Един запис, направен преди шест години, най-накрая се появи на компактдиск. Случайно или не, точно в годината, в която маестро Лазар Николов навършва 80 години. Един хубав подарък.
Става дума за диск с втора, шеста и седма сонати за пиано в изпълнение на Анжела Тошева. Подборът на творбите представя клавирното творчество на Лазар Николов през три периода, различни както от творческа гледна точка, така и по отношение на социално-политическото обкръжение. Във Втора соната (1953) авторът все още се намира в период на търсене и стилово осъзнаване, както и под силното влияние на добре познатите от средата на ХХ век додекафонния и свободен атонализъм. Тук има и леко докосване до фолклора - нещо, което Лазар Николов прави все по-рядко в следващите си творби, или то остава в областта на метроритмиката, напомняйки ни на зрелите инструментални композиции на Барток.
Шеста соната (1985) и Седма соната (1991) представляват голяма стъпка напред, преди всичко в пианистично и формално-структурно отношение. Голям познавач на инструмента, Лазар Николов създава нови звукови светове, утвърждавайки овладяния вече стил. Твърдението на автора на текста в книжката към диска Ерик Салзман, че Лазар Николов е повлиян от Булезовия сериализъм, е невярно. Фактът, че той свободно третира атоналния музикален материал, опитвайки се да го анимира и да му придаде пластичност, го поставя над споменатия образец.
Клавирните произведения на Лазар Николов са едно предизвикателство за пианиста, даже когато това е опитният интерпретатор на съвременната музика Анжела Тошева. В случая пианистката пристъпва към тази музика не с рутина, а с професионализъм от висока класа, органичен интерес към материята и любопитство. Емоционалният й подход към нотния текст, подплатен с творчески фокусирана прецизност, както и способността й да придава живот на музикалната тъкан - всичко това улеснява слушането и възприемането както при по-схематичната Втора соната, така и в концентрираната атмосфера на Шеста и Седма. Струва ми се, че няма голяма разлика в стиловото третиране на всяка една от творбите, може би в резултат на това, че сонатите са записвани за относително кратък период от време, нещо, което затруднява винаги настройката на изпълнителя към различни състояния. Що се отнася до частично недостатъчната динамическа амплитуда, трябва да търсим причината в използването на звукозаписната техника (тонрежисьор Атанас Байнов). Професионалният студиен звукозапис е процес, изискващ от всички участващи адекватни старания и постижения. В настоящия случай покритието не е стопроцентово. От техническа гледна точка липсата даже на минимална част от звуковия спектър на рояла, както и наличието на непрецизно дозирана изкуствена реверберация, се отразяват неблагоприятно на общата картина.
Това не е първият диск с българска музика на американския продуцент Хайнер Щадлер и фирмата "Лейбър Рекърдс". Досега той е публикувал дискове с творби на Иван Спасов, Димитър Христов и Георги Арнаудов. Очевидно многообразието на американския музикален пазар е неимоверно важен фактор, който прави възможни осъществяването и продажбата на подобна продукция.
Българският пазар е много по-малък, със съвсем друга вътрешна динамика. Освен това не можем да игнорираме факта, че много хора не могат да си позволят покупката на желаните дискове. Все пак, ако любопитните са повече от посветените, този диск би имал успех тук, въпреки че графичното оформление (Емил Кожухаров) с нищо не допринася зя визуалната атрактивност.

Михаил Големинов