О, Скарпия!

След детския спомен за дивната Ана Мофо в "Травиата" (гледах филма поне 5 пъти) и естетската наслада от оперните екранизации на Бергман, Лоузи и Дзефирели през 70-те, да гледам опера на кино днес ми се струваше приключение а ла Индиана Джоунс.
"Тоска" на Беноа Жако ("Училище за страсти", "Прислужникът") е петнадесетата екранизация (кино и тв) на операта на Пучини. Първата е през 1918, реализирана от Едуар Жозе с Полин Фредерик в ролята на Флория Тоска. Между другото, Райна Кабаиванска 2 пъти е пяла Тоска на екрана: с Пласидо Доминго през 1976 (диригент Бруно Бартолети) и през 1990 с Лучано Павароти (диригент Даниел Орен).
Пиесата на Викториен Сарду, обезсмъртена от музиката на Джакомо Пучини, този път е разиграна като надпяване между румънката Анджела Георгиу (Тоска), франко-италианеца Роберто Аланя (Марио Каварадоси) и италианеца Руджеро Раймонди (Скарпия). Натрапчиво-бутафорният декор, където аленото буйства като кръв и страст, е украсен с компютърни тапети на римски забележителности, а изпълнителите се държат, все едно са на концерт. Разбира се, хората си пеят чудно, но скуката е безмилостна. Доста усилия на волята се изискват, за да дочакаш страдалческото "О, Скарпия!" на Тоска. Единствено любопитното за мен се оказа римуването на колорните сцени от постановката с черно-бялото на записа в лондонското студио "Аби роуд" (с оркестъра на "Ковънт гардън" под диригентството на Антонио Папано).
"Тоска" си е приключение. Само дето се оказа по-рисково, отколкото забавно. Но ако случайно не познавате операта, не е зле да "отгърмите" два часа. И Пучини, и Папано заслужават това.

Геновева Димитрова




От пръв
поглед


Тоска, 2001, копродукция на Франция-Италия-Англия, подкрепена от "Евроимаж", 117 мин., реж. - Беноа Жако, оп. Роман Уайндинг, в ролите: Анджела Георгиу, Роберто Аланя, Руджеро Раймонди и др. Разпространява "Ван Крис".