Георги Робев
(1934 - 2002)

Отиде си колега и приятел. Твърде рано, твърде рано...
Той можеше да даде на страната си още много...
Можеше още дълго да възпява България по целия свят.
Защо губим с такова лекомислие и толкова ненавременно най-ярките си таланти...
Големият хоров майстор проф. Георги Робев си отиде само на 67. А би могъл да твори още две десетилетия.
Но през последните години като че ли малко време му оставаше за творчество. Здравето му се изцеждаше в неравна борба с бездуховността. Усетих това, защото двамата споделяхме една и съща участ - хоровете ни са отдавнашни съквартиранти. Още от 1990 година започнаха да ни подхвърлят от сграда в сграда, без средства за ремонти, за наеми, за отопление, за хигиена... Певците ни зиме репетират с кожуси и Гошо все ми се оплакваше, че му е студено. Звънеше ми някога по телефона: "Ичо, дай да потърсим отнякъде малко пари да закърпим покрива, защото в репетиционната отново прокапа." Или друг път: "Дай да вървим да се молим да оправят парното..."
Дори двамата рядко успявахме да омилостивим някой кмет или министър. А сега, Гошо, как ще се боря сам?
Невежи от всички етажи на обществото, които днес се хранят само с видеоклипове, смятат, че хоровото изкуство е отживяло времето си и отмира. Те никога няма да съобразят, че Деветата симфония на Бетовен не би могла да се изпълнява без квалифициран хор, който да изпее нейния финал - Одата на радостта, т. е. хоровото изкуство не би могло да отмре преди Бетовен и другите музикални гении от всички епохи, създали безсмъртни хорови творби! Такава вяра вдъхновяваше големия хоров майстор проф. Георги Робев до сетния му дъх.
А невежите ще подсетя още, че докато за моди като "Хорсей", "Леткис", "Конфу" и много други днес никой не си спомня, то претворяваните от изпълнителския гений на диригента Георги Робев Ода на радостта, Кармина бурана и редица други крупни хорови творби ще се слушат и в бъдеще от още много поколения.


Проф. Христо Недялков