Клубът, който уважавам

Има такива общности с традиции и атмосфера, в които нищо не пречи да се включиш - достатъчно е да си душевно подвижен и светът да те вълнува. Възхищавам се на радиолюбителите и есперантистите например, на хъса им да се събират отвъд условностите, географските и времеви ограничения, в едно общуване за самото общуване, от което всички те печелят. Тъй като имам силна непоносимост към дребнавостта и късогледата тирания на КПП-та и фейсконтролите, и тъй като уважавам всяко реално или имагинерно пространство, в което лаикът мирно съжителства с познавача, за мен бе голямо удоволствие да открия едно подобно общество в ефира - Simplemente tango, "Просто танго" (13-14 часа, събота, RFI).
Става въпрос за предаване, посветено изцяло на тангото, което може да си позволи да излезе извън рамките на специализирано музикалното, за да се превърне в разказ, изява и място за среща на хора, толкова очаровани от едно чуждо минало, че са щастливи да се върнат в него. Всъщност тангото толкова ни отива тук: мъжко, с дъх на живот и вкус на смърт, както казват, тъжна мисъл, тъй тъжна, че може да се изтанцува.
Simplemente tango е колкото развлекателно, толкова и информативно и словесното присъствие на Чавдар Крумов не дразни, както често се случва в музикалните програми, а води. Шейсетте му минути са като онези прекрасни и трескави документални кадри от 30-те години, в които красиви дами и господа с напудрени лица, изписани устни и копнежни очи ръкомахат, без глас обяснявайки нещо важно. Тук драматично присъстват Карлос Гардел, кралят на тангото, уругваецът, станал емблема на Аржентина; Астор Пиацола, обновителят на жанра, за когото "тангото е нощта, крадецът, полицаят, проститутката", еднакво достойни за обич и страхопочитание; Пабло Циглер, великолепният пианист и продължител на делото на Пиацола; експерименталната формация "Готан" (анаграма на tan-go), дала нова младост на тангото. И Анибал Троило, Енрике Сантос Дисеполо, Алфредо Ле Пера, легендарните автори на музики и текстове; Аржентина с италианските и немски презимена; ненадейните убежища на съвременното танго Финландия и Япония; бандонеонът с дрезгавия глас и уникалната изработка - това е час, който има своите език, ясни координати и любими герои. Заради свободния достъп, който предлага до една алтернативна реалност (в това число от него се разбира и кога и къде в София може да се танцува или изучава танго), горещо препоръчвам Simplemente tango.
Другото, което бих препоръчала горещо, е на Чавдар Крумов - освен да обвърже по-тясно тангото с блестящите аржентински литература и кино, нещо съвсем осъществимо и крайно интересно - да понаучи испански. Симпатичните му грешки в превода на заглавия и цитати забавляват донякъде, но оттам нататък излагат цялото. Предаване, в което тангoто е тaнго и чийто водещ е анонсиран в зрелищния сайт на радиото като учител по съответния танц, не може да си позволи да се спъва в думите. "До зори" е толкова далеч от "От душа" ("Desde el alma"), че неминуемо буди съмнение доколко и останалото от казаното е меродавно. Сещам се за една автореклама, която постоянно тече по БГ-радио за сутрешното предаване "Стартер": "вашата сутрешна фрустрация" (?). За радост или за нещастие, RFI не може да си позволи такива недоразумения с думите.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато