Хедонизми

"Прима за маниаци" - така Део рекламира новата услуга на MTel, събрал се в един асансьор, сърбайки супа, или игриво слизайки от метрото.
Основателен трик - Део е популярно сред младите лице, има си своите почитатели, съответно и своите подражатели. Интересното в случая обаче е не изборът на GSM-компанията, колкото стратегията, която предлага водещият на "Джубокс". Неговото послание е само за избрани, насочено е към един доста тесен слой от българското общество, а именно младите в големите градове, всички те изпаднали напоследък в перманентна "треска в събота вечер". Избор и предпочитание са забавлението, непукизмът, което ги вкарва в някакъв техен си измислен свят - непристъпен не само за възрастните, но и за доста от връстниците им. Прослойка, чиито ценности и кумири са твърде различни от тези, които преподава училището или пък проповядва тъй нареченият политически елит.
Предаването "Джубокс" е от същия порядък. В него става дума за неща, които се афишират като български "шоу-бизнес", но в същото време са прекалено изолирани, за да бъдат всеобщо разбираеми. Део си бъбри с някого за нещо там или пък разказва за някакви си хора сякаш са абсолютно известни, без да е необходимо да се уточняват или обясняват. Поведенската линия е да се демонстрира непринуденост, другото просто няма значение. (Непринуденост дотам, че в последното предаване станахме свидетели на интервю по време на пикаене.) Презумпцията е, че това, което се предлага на екрана, все пак е нечие познание, все пак има аудитория, която няма да се втренчва в телевизора, чудейки се за какво й говорят. Желанието е зрителят да бъде грабнат не толкова с информация, колкото с държание от типа "виж колко съм готин, колко не ми пука"; задава се, така да се каже, повече бихевиористичен модел, не толкова се гони новината.
Всъщност цялото предаване "Джубокс", както и прикачената към него реклама на MTel, свидетелстват за широкото разпространение сред младото поколение българи на едно поведение, имащо за своя прицелна точка и свой върховен резултат не някаква колективно-социална, а личностно-хедонистична цел. Точно тази нагласа, впрочем, употребяват издания като "Егоист" и съвсем наскоро появилото се "1", за да се надяват на пазарен успех. Тук, в Европа, на Балканите, в България, повече в София, но не малко и в други областни градове има "маниаци", тези маниаци са маниакални в стремежа си да "куфеят" и ние всичко това ще им го дадем. Не случайно Део и други като него са най-чести гости на тия издания - те са, които оформят този поведенски модел, те са, които го пропагандират, демонстрират и въздигат. Те са "медийните звезди", които ако и на един не кой знае колко голям небосклон, все пак греят и светят. Която светлина е не нещо друго, а един своеобразен хедонистичен изолационизъм, който от нищо друго не се интересува освен от собственото си добро прекарване. Ала, увлечени в това прекарване, самите млади биват прекарани, защото - потънали в този свой измислен "асансьорен" свят, оставят другия, истинския в ръцете на хора, които нямат грижа нито за него, нито за тях, а единствено за себе си.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин