Въпреки заглавието си, не е книга да ти каже как да си избереш пътя и какви постижения да постигнеш. Въпреки че е в серия "Оракул" на издателство "Кибеа", "Книга за Пътя и Постигането" не ти предсказва нищо. Не ти обяснява. В нея няма разсъждения. Тя рисува път, Пътят, лъкатушещ между Небето и Земята, между добро и зло, между постоянно сменящи се думи, между напред и назад; нещо повече, Пътят остава винаги хем в средата, хем винаги води от някъде към някъде и който искал да остане в него, не трябвало да търси завършеност.
Дао-Дъ дзин е един от основните текстове на китайската култура. Той е превеждан няколко пъти на български език, но този път излиза в превод от оригинала, т. е. от древнокитайски, като са използвани и наскоро намерени ръкописи. Китаистът Крум Ацев е извършил огромна и дълга текстологическа (смисловникваща?) работа и пред читателя е един, неусложнен с много обяснения, прост текст. На пръв поглед. Текст, който може да бъде схванат (именно схванат, а не разбран, дискурсът на разбирането отсъства в тази книга) от всякакъв читател и на различни нива на схващането. Не искам да прозвучи загадъчно или окултно, но си мисля, че след като схване, читателят може и да разбере за Пътя и за Постигането.
Но да внимава: "Започнат ли умуване и мъдруване, поражда се голямата измама"...

Хр. Б.


P.S. Разбира се, би трябвало да се преклоним пред многолетната работа на преводача, да отбележим прекрасните илюстрации, с които е дарил изданието, да поздравим издателството за сериозното усилие. И да кажем, че книгата е сериозен принос към българската култура. Казваме го.

Хр. Б.