Две-три неща,
с които не съм съгласен,
ама никак!


Ценя и уважавам дългогодишния професионален интерес и оценката, която в. "Култура" дава традиционно на фестивала, който с малък и сплотен екип правим вече 6 години. Повод за бързата ми реакция (между другото, за първи път отговарям на журналистически текст от създаването на фестивала) са някои неточности, публикувани в обзорната статия за София Филм Фест 2002, дело на моя приятел и колега Геновева Димитрова. Всеки има право да оценява работата на други хора, като я критикува или поощрява. Това е нормално и аз няма да коментирам оценката, която авторът дава на фестивала и на работата на организаторите. Ще се спра на някои неточности, които читателят на "Култура" не бива да приема като факт:
1. Филмът "Посетени от Господ".
В статията е написано, че прожекцията е била на видео и подигравка със сценариста и режисьора.
Ето фактите: с режисьора Петър Попзлатев имахме намерение да покажем два варианта на филма - телевизионен на скрийнинга на българските филми и игрален - на българската гала на фестивала. По здравословни причини той не можа да завърши игралната и съкратена версия на филма в срок. Бяхме принудени да покажем единственото, с което разполагахме. По изричното настояване на г-н Попзлатев и неговия френски копродуцент този филм бе обявен като телевизионна версия. Но това не значи прожекция на видео. За сведение на Геновева Димитрова и читателите на "Култура" фестивалът докара единственото засега 35-мм копие на филма (представено между другото с успех в конкурсната програма на фестивала в Карлови Вари 2001) от Франция, като пое изцяло разходите по транспорт и субтитри.
2. Програмата "Ново българско кино".
В статията е заклеймена като "своеобразната издънка на фестивала".
Ето фактите: на този фестивал преценихме, че най-интересното за чуждестранните гости би било да гледат новото българско кино. Поканихме представители на много международни фестивали. Дойдоха от Кан, Москва, Карлови Вари - дотук 3 фестивала категория "А"; Котбус, Анже, Варшава, Сараево. Те смятат, че програмата с българско и балканско кино е най-впечатляващата част от фестивала. Геновева негодува, че два от новите български филми не са били показани. Жалко наистина, но това е решението на техните продуценти и автори. Нашето намерение бе просто и ясно: да дадем шанс на новото българско кино. Обичайна практика е селекционерите на международните фестивали - които са, ей Богу, професионалисти - да гледат завършени и не дотам завършени филми и да ги имат предвид при съставянето на програмите на своите фестивали. Обичайна практика също така е да се пращат видеокасети за селекции, които се гледат от анонимни програматори. Този път в България (за първи път от епохата на социализма и неограничените бюджети) дойдоха 7 директори и селекционери от 7 авторитетни международни фестивали: Кирил Разлогов (програмен директор на Московския международен фестивал), Галина Копанева (селекционер за Източна Европа на Международния фестивал в Карлови Вари), Франсис Гавел (селекционер на Международния филмов фестивал в Кан - Седмица на критиката), Стефан Лаудин (директор на Варшавския международен филмов фестивал), Роналд Руст (директор на Международния филмов фестивал в Котбус - със специална ориентация към киното на Централна и Източна Европа), Клод-Ерик Поару (директор на Международния филмов фестивал в Анже - със специална ориентация към първи и втори филми), Елма Татараджич - селекционер за балканско кино на Международния филмов фестивал в Сараево). Проблем на всеки продуцент/автор е, че не е използвал своя шанс. Проблем на автора на статията за фестивала е, че не присъства на конференцията с участието на фестивалните директори, за да разбере от тях колко важно за българското кино бе да го има във въпросната програма. А също и какво кино би трябвало да се произвежда в България, за да попадне в програмите на изброените фестивали.
Бях обвинен и в "корист" като продуцент на филма на Теди Москов "Рапсодия в бяло". Ще съм особено щастлив да ме обвинявате всяка година в корист (с удоволствие ще почерпя и с вино - досещате се какво), т.е. да мога да представям на София Филм Фест ежегодно по един филм, на който съм продуцент. Спокойно, дишайте дълбоко, аз не съм от най-активните продуценти, макар че в момента завършвам два филма. По отношение на статистиката: бяха представени общо 9 български игрални филма - почти цялата продукция за две години. Един от тях е "Рапсодия в бяло".
3. Фестивалът става разнолик, мегаломанско стълпотворение.
Доскоро имаше хленч, че в България не се показват важните за света филми. Сега има умора от многотия. 90 филма - голямата работа! Абсолютната невъзможност да се изгледа всичко.
Уважаеми читатели на "Култура", на София Филм Фест бяха представени 90 филма (от тях 82 премиери, 65 от които дойдоха специално за фестивала). И всичко това в 2 + 1 седмици (или 20 дни). Да направим сравнение: почти всички световни фестивали са с продължителност 10 дни, през коите се представят: в Белград - 80-100 филма, Любляна - 100 филма, Солун - 200 филма, Москва и Лондон - 250-300 филма, Берлин - 400-500 филма, Ротердам - 600 филма... И т.н. Какво да кажат бедните зрители на изброените фестивали. Да се оплакват ли или да се радват?! Изводите са ваши.
4. Програмна пристрастност.
Програмата на СФФ бе доста премерена и балансирана. Приоритет бяха филмите, представяни от гости. Но никоя кинематография не е била пренебрегвана. Противопоставянето на чешко и руско кино е нелепост. По изискване на Чешкия център, съобразено с възможността на филмовите копия да бъдат в България, трите чешки филма бяха програмирани на 24 и 25 март в кино "Люмиер". Часовете съответно бяха 16.00, 18.00 и 20.30. Трите руски филма имаха три вечерни прожекции от 20.30 в кино "Люмиер" и още няколко в другите кина. Моля, прегледайте програмата!
5. 45-минутно закриване на фестивал е дълго?
Официалното закриване на международните фестивали е поне 60 мин., като стига обикновено до 90-120 мин. 6-ият София Филм Фест финишира с една награда и много пожелания. 7-ият София Филм Фест ще има поне 3-4 награди. Гответе се за по-дълго закриване. За тези, които не обичат закриванията, фестивалът винаги се грижи да осигури извънредна прожекция на филма, с който официалната програма завършва.
6. Каква е ролята на програмния борд.
На 6-ия София Филм Фест част от програмата бе съставена със съдействието на програмен борд, в който участват изтъкнати кинематографисти от Европа и България. Сред тях са световноизвестни имена като Вим Вендерс, Кшищоф Зануси, Емир Кустурица, Тони Палмър, Лоне Шерфиг, Георги Дюлгеров и др. Единственият им ангажимент е да дават предложения в края на годината за филмите, които са им направили впечатления. Това подпомага постигането на целта на София Филм Фест: да представи по възможност най-важните филми, произведени в света през последните 1-2 години. Логично не всички предложени филми са в програмата. И не е възможно. Списъкът на Божидар Манов, Георги Дюлгеров, Александър Донев, Тони Палмър и Кшищоф Зануси например включва общо над 80 заглавия. Аз лично съм гледал над 150 филма, от които на предварителна селекция съм се спрял на поне 60. Ние направихме усилие да достигнем до повечето избрани филми. Геновева недоволства, че само едно от двете й предложения за руски филми е в програмата на феста. Би трябвало да черпи. Това са цели 50%. При това филмът "За изродите и хората" е от тези, за които фестивалът плаща наем, транспорт, превод, субтитри и т.н. За нейно успокоение Вим Вендерс също предложи два филма. Само единият стигна до София и се казва "Кандахар".
Участието в програмния борд на фестивала е доброволно и който от поканените не се чувства комфортно, не е длъжен да бъде член на групата.
Спирам дотук.
Надявам се, че в. "Култура" ще представи и друга гледна точка към фестивала.
Моите приятелски симпатии към Геновева Димитрова и искрено уважение към всички материали, посветени на феста.
По отношение на медийното партньорство съветвам Геновева и изданието да ми пратят имейл или да се обадят по телефона, вместо да си кореспондираме чрез статии. Телефона го знаят. А електронният адрес на фестивала е отворен за коментари от всички читатели на в. "Култура":
sff@techno-link.com. Освен това си имаме и уебсайт: www.cinema.bg/sff.

28 април 2002 г.

Стефан Китанов
Директор и продуцент на 6-ия международен филмов фестивал София Филм Фест 2002





Коментар на статията на Геновева Димитрова, в. Култура, бр. 17/26 април 2002.