Кеворкян и Всяка неделя -
краят на един дълъг сюжет


Поради липса на други пикантерии медийното братство се втренчи в поредното завръщане на "Всяка неделя".
Дали си струваше? По-скоро да. Защото сегашната версия на предаването и реакциите към него разкри нещо важно за днешния ни живот. На фона на самовлюбената му застиналост в далечните тоталитарни времена се видя колко всъщност ние сме се променили, в колко различна динамика живеем, колко други са критериите ни за истина, за ценности, за медийно общуване. Легендата, както я нарекоха личните на Кеворкян клакьори, се завърна. За да се саморазвенчае - като тип журналистика, като професионализъм, като морал.
За професионализма на журналиста Кеворкян през годините се говореше много - най-вече заради гостите му в рубриката "Събеседник по желание". Говореше се прехласнато и задъхано, без обаче да се обяснява в какво точно се изразява този прословут професионализъм. А се оказа, че той се свежда единствено до няколко заучени жеста, привидени като "човешко поведение пред камерата". На фона на един тогавашен политически коментатор, който стоеше като глътнал бастун пред една библиотека-тапет и съобщаваше партийната правда през партийни клишета, дежурният въпрос на Кеворкян "А кой сте вие всъщност?" сигурно е изглеждал далеч по-човешки. И толкова. Ако тогава тази репетирана "непринуденост" е била някому достатъчна, днес тя е условието пред скоба, след което започва истинската журналистика. А за нея трябват ерудиция, въображение и знание. Само със снимки от откраднатия от БНТ архив на "Всяка неделя" разговор не се получава - дори със словоохотливия Горбачов.
Толкова за професионализма и журналистиката.
Колкото до морала, за него някак си през годините се мълчеше, макар че винаги е бил най-проблематичната част от житието на Кеворкян. Още от времето на "сивото поточе"* , когато, според спомени на очевидци, той е имал неприятности с милицията заради някаква афера с порнографски картички. След този пикантен епизод обаче кариерата му изведнъж тръгна рязко нагоре (защо ли?). От попрището на маргинален литературен критик той се изстреля директно в телевизията, където върху мощния партиен гръб на Аксиния Джурова** започна да прави всяка неделя обедно предаване за култура, или нещо подобно. Първоначално предаването се делеше - между Аксиния и Кеворкян. Впоследствие обаче, вероятно набрал наглост и самочувствие, той ритна първоначалната си покровителка и се залепи за Янчо Таков***. Янчо Таков по онова време се беше разходил до Америка и оттам беше "преписал" формулата на някакъв следобеден дайджест, който се превърна във въпросната "Всяка неделя". С благословията на Иван Славков предаването тръгна. Първоначално водещите бяха двамата - Янчо и Кеворкян, като се редуваха през седмица. Но и тук епизодът с ритнатия покровител се повтори. Обществена тайна беше нетърпимостта помежду им и интригите, които Кеворкян плетеше зад гърба на Янчо Таков. Докато се стигна до сюблимния миг, в който Янчо и компания бяха хванати на турската граница с контрабандни кожухчета. Така конкурентът на Кеворкян беше отстранен завинаги - от телевизията замина директно за затвора. Кой, как и защо е участвал в тази нетипична за онова време разправа със сина на член на Политбюро - за това историята мълчи. За самия Кеворкян обаче щастливото съвпадане на мечта с действителност беше повече от късмет.
Какво се случи по-нататък, знаем. "Всяка неделя", вече само с един водещ, експлоатирайки популярността си, някак допълзя до свободата; след това, пак на гърба на тази популярност, смени пистата и водещият й се превърна в основен консултант на новите лидери-демократи. Докато един от тях - самият Желю Желев - не се усети, че съветвайки го всеки обед в Дома на киното, Кеворкян всъщност проправя пътя на Симеон: "възкресява" го чрез пространни интервюта; както "възкреси" и други спорни фигури от българската история, между които главореза Ванче Михайлов.
И други неща ставаха във и около "Всяка неделя" през годините. Тя ту изчезваше, ту пак се появяваше. И все със скандали. Важното беше непрекъснато да се говори за нея, а покрай това - и за "ненадминатия професионализъм" на Кеворкян. Блага Димитрова например беше включила в предизборните си обещания на кандидат вице-президент "връщането на екран на "Всяка неделя" - любима на цял народ". Предаването се местеше от "Канала" към "Ефира", шумеше около себе си, но функциите му постепенно затихваха. За да стигне до днешното си жалко състояние.
Това, което вече втора седмица наблюдаваме по националната телевизия, е скука, бездарност и най-вече примитивен битов реваншизъм. Да каниш разни мутанти, за да употребиш невнятното им фъфлене за разправа със собствените си опоненти, а когато не откриеш подходящ мутант, да пускаш портретчета, гарнирани с обидни коментари и стари вицове, е не само противно. То е знак за безпомощност и глупост. И още - доказателство за тежка професионална и морална деградация. Ако, разбира се, някога си бил различен. В което аз лично много се съмнявам.
Това последно завръщане на Кеворкян и "Всяка неделя" май наистина ще се окаже последно. Обществото вече не е онзи монолит, за който всяко дребно отклонение от догмата беше повод за празник. В неделя. Обществото е шарено, многолико... И най-малко го интересуват самозваните пророци, абонирани за страниците на "Труд" и "Демокрация". Пък и те нещо са на изчерпване. До лятната ваканция ще се превъртят по два пъти. А после...
После, когато никой приличен човек не се съгласи да участва в предаването, то ще трябва да си отиде. Надявам се - в този си вид и с този продуцент - завинаги.

Копринка Червенкова






























* Така се наричаше някога кафенето на писателите.





** За сведение на младата аудитория Аксиния Дружова е дъщеря на тогавашния член на Политбюро и министър на отбраната генерал Добри Джуров.

*** Янчо Таков е син на тогавашния член на Политбюро Пеко Таков.