Не плачи Лу - всеизвестната тайна
"Не плачи Лу" по едноактния балет на Игор Стравински "Пулчинела" (създаден по неаполитанската приказка "Четирите всеизвестни тайни") е оригинално творческо решение. Спектакълът бе първа част от стилната вечер заедно с операта буфа на Джовани Перголези "Слугинята-господарка" - две премиери в Националната опера. Зрителите са на самата сцена, съвсем близо до оркестрантите и артистите с поглед към полуосветения салон. Самото оформление на пространството буди по-особено настроение. Подобни постановки не са нещо ново. Само преди няколко години Пламен Карталов реализира по подобен начин две едноактни опери на Стравински. Но самият опит да се осъществяват подобни камерни произведения, които да разнообразяват репертоара, провокират зрителския интерес, а и са доказателство за по-гъвкава постановъчна политика.
"Не плачи Лу" е авторски спектакъл на младата хореографка и балерина в състава на операта Галина Чолакова. След дипломната й работа това е първият й по-голям проект. Тук тя не е само хореограф, но режисьор и сценограф. Авторската трактовка на партитурата на Стравински е смела и представлява едно постмодерно преплитане и преобръщане на героите-маски и съвременните образи. Музиката е майсторски издирижирана от Борис Спасов и е от сюитата на балета, оригинално създаден с пеене от Стравински по "Многобройните фрагменти и откъси от незавършени или едва нахвърляни произведения на италианския композитор от XVIII век Перголези. Оригиналността на музиката, нейната лишеност от конкретиката на епоха - XVIII или XX век - предполага, и подобно хореографско решение. Галина Чолакова улавя тази предпоставка и успява да изгради своя независима концепция. Може би доста далечна от тази в началото на века - на Леонид Мясин. Тя ограничава партията на Пунчинела и разширява женските образи, които обаче на места за съжаление не са ярко оразличени едни от други. Определена сполука са главните герои - кокетката Фърци - Йоланта Захариева, която очарова с чистотата на жеста и обаятелното си артистично присъствие, както и примамливо наивния Лу - лъчезарният Иван Павлов. Галина приплита чисто театрални ефекти с комичен заряд с модерна пластика и по-свободно експресивно движение. Младата хореографка тук е по-сигурна, пластическата й концепция е по-единна и завършена. Придържайки се към типажите на comedia dell'arte - изгражда образите на влюбения, наивния, кокетките и ревнивците. Историята си е все същата - любовно недоразумение по време на маскен бал. Движенията на Чолакова заиграват и "цитират" на места Мясин, но и притежават собствен израз. Онова, което впечатлява, е лекотата на комичния ефект, игривата гротесковост и търсеното кокетиране, които предизвикват забавление и радост. По този начин танцовото безконфликтно прелива в пантомимното гримаснечене и театралния изказ. Фриволността на маскиния бал, чарът и флиртът, живеенето в играта, надлъгването в последна сметка са решение от всеобщото попадане в клопката на забавлението, радостта и любовта. Наслаждават се самите изпълнители, а и самата публика, която сякаш участва в действието.
Щастието и играта предизвикват фантазията, ето защо зрителят е провокиран в мига, когато маските се свалят и героите се познават едни други, да надзърне в себе си и да си признае желанието си за лекота, игра и флирт. През всички епохи в радостта си хората са еднакви - същества, опиващи се от насладата на битието и в нейното мигновение, домогващи се до непреходното, което ги доусъвършенства - това е заложено в самата тъкан на игривите звуци на музикалния мъдрец Стравински и сполучливо е доловено в спектакъла.

Петър Пламенов