Непрактичният Майсторов

Преди близо 20 години, преди Николай Майсторов да създаде своите литографски серии върху Бодлеровите "Цветя на злото", преди библейските му поредици, преди да бъде погълнат от философските есета на Унамуно, озаглавих една своя студия за него "Разпънат между желязото и нежността".
Мисля, че тази поетическа заемка напълно приляга на същността на художника. През целия си земен път човекът, това трагично същество, е осъден да носи тежкия кръст на собственото си съществувание - и в това според Унамуно се състои трагичното чувство за живота и за нашето битие, за което великият философ възкликва "Каква бездна, изпълнена с противоречия, е човекът!".
Пристрастието на Николай Майсторов към философската есеистика и есеистичната философия на Мигел де Унамуно, чийто връх е "Животът на Дон Кихот и Санчо", е напълно логично за художника в творчески и житейски план.
В края на 60-те години из изложбите се появиха картините на Майсторов, които предизвикаха буря от противоположни реакции на възмущение и възторг. Тогава все още не бяхме склонни да даваме публичност на душевните смутове и съмнения на съвременника, съвсем бяхме забравили, че в последна сметка художникът е човек - слаб, нараним и греховен. Николай Майсторов ни подсещаше за тези прикривани същности и опасявайки се да не оскърби някого, все повече се затваряше в себе си, приписваше си до такава степен всички мотиви на своето творчество, че то придоби характера на автобиография.
Не се срещат често хора, които са склонни да разкриват слабостите и душевните си възходи и падения. Цената на тяхната критичност обикновено печели отчуждението на другите, реалните и прагматични позитивисти, за които Дон Кихот винаги ще бъде антипода на практическия разум.
След 1968 започна времето на истинските огорчения за младия художник, време, когато безпогрешно го разпознаваха сред стотици картини и неизменно отхвърляха неговите. Така "непрактично" Майсторов съществува години наред в нашето изкуство. За това време той си спечели както прозвището "неоекспресионист", колкото ефектно, толкова и оспоримо определение, така и обременението да бъде следван от групи епигони. Те имаха неблагоразумието да приемат трагическите му конфликти като постоянен трамплин, позволяваха си привидно да се вживяват в тях, защото не си даваха сметка, че за Майсторов духовните несъгласия бяха повече от творческа нагласа, смесваха се с начина на живот, с това, което наричаме съдба и предопределеност. Изкуството му се изпълни с душевни смутове и съмнения, порази с откровението си, стъписа с невъздържаната деформация на образите, с иносказанието на спотаените човешки страсти. Тогава той ми каза: "Рисуването се оказа колкото спасителна, толкова и реална стойност в моя живот". Става дума за спасение от хаоса на живота, който и до днес буди у художник като Майсторов чувство за социален ужас, непоносимост към свят, изпълнен с опасности и вражди, със суета и амбиции. Тогава той се вглъби в циклите от многоцветни литографии.
Всяка една от 147-те литографии по "Цветя на злото" е отсечка от кръговете на преизподнята, която човекът носи в себе си. Подобен подход се нарича литературна изповед, ако авторът беше писател, а не художник. Точно тогава, според мен, се оформи и нагласата и афинитета му към философията на Унамуно, към онези идеи за безсмъртието, които според великия философ се съдържат в най-върховното чувство - любовта - това чувство над чувствата, чувство, което най-много прави от човека човек и в което същевременно се таи трагизмът на живота.
Пред нас е една внушителна поредица от многоцветни литографии - реплики към "Дон-Кихотовата" есеистика на Унамуно, както я определя проф. Исак Паси. Майсторов търси и открива образните метафори, далеч извън илюстрацията и преките заемки от тълкуванията на философа. В тази испанска Библия "Дон Кихот " на Сервантес са събрани и слети в едно цяло всички черти на испанския характер, на испанския дух, на испанския живот.
Същевременно тя е и истински дълбок символ на творческото начало, на това своеобразно средновековие, което всеки истински автор носи в себе си и което е във вечна и отчаяна борба със своята собствена рожба - Ренесанса на духа. Изкуството на Майсторов е дълбоко проникнато от това "движение на духа" и дано всеки да има достатъчно сетива, за да почувства неговия ултразвуков емоционален тон, който влудява съзнанието, причинява рани и оставя белези.

Бисера Йосифова





Сервантес - Унамуно. Дон Кихот. Графичен цикъл от 60 цветни литографии на Николай Майсторов. Изложбена зала "Средец" на Министерство на културата и Евро-български културен център (22 април - 1 май 2002).