След пробната матура
На 8 май т.г. образователното ведомство проведе пробния зрелостен изпит по литература. На него випускниците писаха по едрата и разтеглива тема "Човекът и родовият свят в стихотворението 'Майце си'". Свръхобобщителността на понятието "родов свят" обаче не бе разчетена от медиите като неумела застраховка на литературната колегия, благодарение на която учениците ще могат да пишат каквото си искат (и така ще бъдат "прелъстени" за каузата на задължителните матури) - въпросната формулировка беше разбрана като гавра с Ботев.
Защо, от кого?
Въпросът за интерпретативната почтеност спрямо литературната творба е несъмнено важен, но матрицата на българската публичност обработи темата за матурите така, че днес те изглеждат европрищявка на някой образователен чиновник, чрез която той издевателства над прекрасните ученици. А моралният тлен на българското семейство, сред чиито ефекти е и разпадът на средното образование у нас, симптоматично не подлежи на разискване.
Скандалната бедност деморализира обществото ни до степен то да стои в агресивна апатия пред факта, че неговите най-млади членове не умеят да четат и пишат. Тази апатия обаче е и благодатен терен за всякакви паралитературни спекулации с т.нар. класически образци.
И тук винаги се появява дежурният Стефан Цанев, който от първа страница на "Труд" миналата седмица заяви: "Какъв по-сигурен начин да накараш учениците да намразят Ботев от това да им зададеш тема, и то за зрелостен изпит: "Човекът и родовият свят в стихотворението 'Майце си'". За да скалъпи по-нататък глупавото внушение, че интерпретацията на литературния текст е "издевателство върху съкровените чувства на поета", измислена от "перверзната фантазия на книжните литературоведи". Все пак литературната творба не е свещена, нито недосегаема - тя съществува само чрез четенето и писането през нея.
Нуждата от драстични матури, изискващи сериозни познания по приетите от всички нас базисни ценности, отново беше замазана от неграмотен популизъм, привидно шамаросващ конкретна формулировка, а фактически флиртуващ с обществената непоносимост спрямо всякакъв изпит. Тук няма да обяснявам, че матуритетната тема няма за цел да накара учениците да заобичат/намразят някой писател, а да провери как най-младите обмислят културното наследство през своя собствен свят, каква е способността им да се интегрират в обществото. Творбата на Ботев е само филтърът, през който да протече този размисъл. (Останалите представи за матурите се крепят на разрастващата се сива търговска зона в родната просвета.)
Проблемът днес е, че българските ученици мразят не Ботев, а собственото си общество, което не им предлага нито смисъл, нито изход.
И че хаосът започва да им харесва.

Марин Бодаков