Слугинята господарка на Вили Цанков
С премиерата си на "Слугинята господарка" от Джовани Батиста Перголези (11 май 2002) Националната опера отбеляза и 40-годишната сценична дейност на Павел Герджиков. През 1961 г. дебютът му е в драматична роля от българския репертоар. Сега, както е присъщо за меастрото, който винаги е впечатлявал с виталността и многостранността си на своето артистично послание, той пак поднесе на публиката изненада с положителен знак - ролята на Уберто. Изявата му се вписа в един динамичен, перфектен комедиен спектакъл на режисьора (и сценограф) Вили Цанков, диригента Борис Спасов, с великолепното участие на сопраното Елена Стоянова (Серпина) и актьора Красимир Недев (Веспоне).
В това камерно двучастно произведение публиката, ансамблово и звуково балансираният състав на оркестъра се озоваха на сцената, а действието се разположи на авансцената. Въвлечени отблизо в музикалното приключение, зрителите бързо свикнаха с необичайността на ситуацията и тя ги приближи максимално до пулсиращия, искрящ неаполитански дух. В негова полза бе и усещането за пространно дихание, което струеше от съчетанието на музикантско и артистично можене, декори и костюми.
Режисьорският възглед на Вили Цанков залага на музикалния темпоритъм на творбата. И резултатът е - стилна, изящна, естетска трактовка на този младежки опус на Перголези (1733 г.) който, след премиерата си в Париж, вече 250 години шества по световните сцени. Много органични и привлекателни са елементите на комедия дел арте, привнесени в една опера буфа (особено в ролята на Веспоне - активизирана, обогатена); те носят импровизационност, несекваща динамика на действието, въпреки заложената в операта статика - изобилстващите повторения в текста на либретото и музикалния материал. В концепцията на Вили Цанков и в актьорските превъплъщения ролята на Уберто става центърът, около който в абсолютен синхрон кръжат хитроумният Веспоне и палавата, закачлива Серпина. Комичното в персонажа на Герджиков се постига без външни ефекти, с покоряващо достолепие на излъчването, при което буфо-то се съсредоточава във вокалния изказ, мизансцена, комичността на ситуациите. Във виртуозното певческо и актьорско покритие на прочутите арии и дуети се откроява и чудесният вокален и сценичен натюрел на Елена Стоянова. След "Италианката в Алжир" на Росини и "Златното петле" на Римски-Корсаков, тандемът Вили Цанков - Павел Герджиков (да не забравяме и негово режисьорско око) има своя нов успех. Постигнат е с майсторското следване на стила при водещата роля на музикалната партитура. Спектакълът на Националната опера е запомнящо се преживяване. Така е винаги, когато операта стане театър!

Нели Кулаксъзова