Отново Дюрнщайн . Девети Вахауски дни на журналистиката. Срещата между медийни теоретици и практикуващи журналисти от Австрия (често пъти и Германия) и страните от Източна Европа, организирана ежегодно в Дюрнщайн (Вахау, Австрия) от Виенския медиен институт "Фридрих Фундер", отново има интересна тема: "Разширяването на ЕС в (кривото) огледало на медиите: по-малко предразсъдъци, повече информация". Темата има силно политически оттенък и този път дните започват по най-официалния възможен начин.
Откриването е в канцлерството във Виена, канцлерът на Австрия Волфганг Шюсел държи реч, после е на разположение за въпроси на журналистите. Макар и съкратена, в тридневната програма отново са включени лектори на високо ниво, осигурени са и "експерти" по конкретната тема - например посланик Манфред Шайх, първи постоянен представител на Австрия в ЕС. Срещата е и възможност за неформални разговори между журналистите от Източна Европа, които за пореден път констатират колко лесно се разбират от половин дума - защото процесите са сходни в бившите соцстрани, но и колко различен е пътят на всяка от тях. Едно е Чехия - със силната си, в момента изкуствено задържана крона, претъпкана с чужди инвестиции (голяма част от Япония, Тайланд, Тайван, които се надяват, че така са на прага на бъдещия общ пазар на ЕС), с ниската си безработица (в Прага практически нулева), със задоволството от жизнения си стандарт; друго е Словакия - за пореден път застигната от миналото си (Мечиар може отново да спечели); трето е Унгария - с присъщия й скептицизъм; и четвърто Полша - с леко самоироничната й, но голяма самоувереност и не толкова голямата искреност за налагащата се като модел силна социална диференциация в страната.
Какви са най-общите впечатления от срещата? В глобализиращия се свят никой вече не подлага на съмнение необходимостта от обединение на европейските държави. Споровете и напреженията са за начина, за вътрешното структуриране на интересите. Резервите на чехите са свързани със страха, че с влизането в ЕС могат да им поискат обезщетения за трите милиона германци, изгонени с декретите на Бенеш. В Полша, въпреки всички разяснителни акции, настроенията против били свързани повече с незнание (незнанието на селяните например как да стигнат до аграрните субсидии от Съюза). Сблъсъкът на интереси и съображения, изглежда, навсякъде ще е силен и все пак всички твърдят, че настроенията са преобладаващо позитивни - за ЕС. Австрийските лектори казаха, че преди влизането на Австрия настроението е било по принцип позитивно, но в никакъв случай еуфорично, булевардната преса (има се предвид "Кроненцайтунг"), но със сигурност не само тя, е предпочитала да задълбава в пречките и проблемите. От австрийска страна на разширението на Изток се гледа като на нещо решено и сигурно. Имаше дори икономически доклад, който се опита да докаже, че в стопански план то е едва ли не вече постигнато. Австрия не смята себе си за решаващ фактор в разширението, рефренът, който обаче се чува оттам - от речта на бундесканцлера до лекцията на постоянния й представител в ЕС, е: Не бива да се бърза. Съюзът трябва да може да работи ефективно.
Посланикът д-р Шайх е изчислил, че сред разширението в бъдещия Европейски парламент ще има над 700 депутати. Само 17 ще са на Австрия. По-голям ангажимент на националните парламенти с европейска тематика; вечното противоречие между "малки" и "големи" в Съюза; специални представители на отделните страни, нещо като европейски министри (фигура, за която в момента не могат да се разберат канцлерът Шрьодер и външният му министър Фишер), които да поемат отговорността от поставените в невъзможност да вземат решения по толкова много проблеми за толкова кратко време европейски министър-председатели; еврокомисарите като хибриди между политици и чиновници - това са само някои от темите на забуксувалия в дебата за собствената си същност ЕС. Въпреки проблематичността му, от този Съюз като че ли лъха цивилизована толерантност и готовност за диалог или поне за изслушване.
Колкото до осведомеността за него, изглежда и западните, и източните медии страдат от прекалено голям приток на информация и губят нишката на сюжета. Затова пък австрийските студенти по журналистика с още детски лица говорят по темата с лекота и отвореност, на която нашите депутати могат само да завидят.
Предлаганият тук текст от Дюрнщайн е традиционният за срещите критичен поглед към проблема медии - ЕС, текстът от "Шпигел" е "връщане към началата".

Ирина Илиева