Разширяването на ЕС
според медиите
Преди няколко месеца гледах познато на всички ни телевизионно предаване, измислено по изключение не в Америка, а в Европа: Millionenquiz. Зададоха въпрос, чийто правилен отговор беше Чаушеску, но състезателят изобщо не беше и чувал това име. Нагледен пример, колко дълго е било пътешествието, което ние, средноевропейците, сме изминали за няколкото години след падането на комунизма.
Медиите, особено в Полша и Унгария, изиграха голяма роля за падането на Желязната завеса. Оттогава влиянието им малко спадна, за наше съжаление, защото човек обича да е важен. Сега отново сме изправени пред исторически проект, при това съвсем непосредствено: обединена Европа, надхвърляща рамките на фондовете за сближаване, индустриалните мита и субсидиите за селско стопанство.
Обединена Европа е идея на елитите и ако самите елити не вярват твърдо в проекта, Европа ще си остане слаба. Предаването на идеята за обединението в много голяма стапен е работа на журналистите. Тук става въпрос за предаване на факти, а не на вероятности. Става въпрос за изправяне образа на безброй изопачени картини. Тази задача е още по-важна сега, когато ние от държавите в ЕС трудно можем да открием начело на някое от правителствата ни убедителен проевропейски политик. В Полша и Чехия противниците на влизането в ЕС са толкова силни, че теоретично биха могли да спечелят референдума за влизането в ЕС.
Бих искал да разделя медийната сцена на три.
Съществува либералната, стремяща се към независимост преса на интелектуалния елит, която по природа е благосклонна към Европа. Съществуват списваните без емоции икономически издания. Съществува и булевардната преса с присъщата й склонност към дезинформация. Но тя има много фини сензори за настроенията в страната.
Ще ми простите твърдението, че повечето хора черпят информация от булевардните вестници и комерсиалните телевизии и радиа. Те не са флагманите на просвещението, но, независимо дали ни харесва или не, се консумират от по-голямата част от населението. В почти всички по-малки средноевропейски страни, Австрия включително, булевардните вестници принадлежат на чуждестранни собственици. А те се интересуват от цифрите и затова вестниците им трябва да се продават.
Как мога да стигна до широките маси? С находчиви формулировки и със стереотипи.
Ако ми позволите, ще продължа споменатата вече игра за един милион. Да приемем, че компютърът е елиминирал два грешни отговора. С кое заглавие ще продам по-добре вестника?
Първи въпрос:
а) "Австрия ускори преговорите за ЕС" или
б) "Хайдер срещу влизането на Чехия в ЕС"
Втори въпрос:
а) "Шрьодер: Няма разширение на ЕС без Полша" или
б) "Немски юнкери изкупуват земята в Полша"
Трети въпрос:
а) "Унгарската икономика е подготвена за влизането в ЕС" или
б) "Мафиотски банди тероризират чуждестранни шофьори"
Bad news travel well.
В степента, в която Европа отново се слива и в която, за щастние, Втората световна остава все по-назад в спомените, на преден план отново излизат стереотипите от типа: Ние, средноевропейците, се познаваме един друг особено добре. Поляците са мързеливи, унгарците свадливи, чехите двулични, словаците примитивни, балтийците старателни, австрийците корумпирани и, да не забравяме, че всеки германец е нацист.
Европейските нации наистина се познават много отдавна, а съседните народи се знаят още по-добре. В течение на вековете те са натрупали опит, който по-късно се концентрира в стереотипи. Има и положителни: Жизнерадостни поляци, работливи словаци, непринудени австрийци, прилежни чехи, сръчни унгарци, старателни немци. Няма статия, няма радиопредаване и почти няма анализ, в който да не се появят някои от тези стереотипи, та макар и в скрита форма.
Към този средноевропейски понятиен свят наскоро се прибави още един градивен камък - Брюксел.
През ХХ век за собствената ни съдба носеха отговорност (в следния ред) австрийците, световната конюнктура, германците и руснаците. В ХХI век, най-после свободни - полека-лека и от икономическите принуди, трябва да свикваме с наднационалните институции в Брюксел. Резервите спрямо частичното ограничаване на суверенитета изглеждат различно в отделните държави. И те не могат да се отхвърлят просто с махване на ръка. Естествено, тези резерви се използват охотно от някои политици и от гонещи високи тиражи вестници.
Ако проучим вестници и анализи, ще видим, че противникът все още няма лице, че се предпочитат познатите заобиколни пътища - "немците", "австрийците", "италианците". Страната, която най-силно натиска спирачките при преговорите за разширяване - Франция - едва се споменава, а Брюксел в общите представи присъства като град с посредствени футболни клубове и добри ресторанти.
Какво всъщност знаем за Европа? Съвсем малко. И това е най-големият дефект. Дори елитите имат само бегла представа как функционира Брюксел. Почти не се знае как там се прокарва влияние, какво ще стане с хората след разширението, какво ще се промени в собствената страна. Често пъти изобщо не се знае как се кандидатства за субсидия. В Унгария не са изтеглени милиарди по програмата "Фар", защото не сформирали съответната институция. А това означава, че по-опитните и силните страни ще се възползват за известно време от незнанието на новоприетите. Франция например има стратегическа позиция в аграрната комисия.
Ние просто нямаме достатъчно информация. Европа непрекъснато се редуцира до статистики, което, разбира се, не е правилно. За това трябва да си дадем сметка и всички ние, гражданите на страните-членки.
На носителя на информация се вярва само кагото той не е безкритичен, когато вижда и двете страни на медала.
Ето ви едно малко указание за използване на находчиви заглавия.
"Западните концерни искат да ни завладеят".
Преди десет години това още беше ляво заглавие, днес то е заглавие в десен вестник. Истинност: 85 %. Експанзията - Карл Маркс пръв го е доказал научно - е в същността на капитализма. Но веднъж построена фабриката, не е лесно да се махне. Един концерн може да образова хората, да ги запознае с езика, с уменията, с живота и ценностите на една международна общност. Смятам дейността й за безкрайно позитивна.
"Международните търговски концерни ще погълнат дребните търговци".
Истинност: 100 %. Това е деликатен въпрос. В повечето области митническите ограничения до голяма степен са вече премахнати. Нищо - поне така изглежда - не може да спре нахлуването на мегапазарите в Средна и Източна Европа. В селското стопанство обаче може да има неприятни изненади. На полските, словашките и чешките селяни ЕС иска да даде само една четвърт от западните субсидии, но високосубсидираните селскостопански продукти от сегашния ЕС изместват източните от магазините. Как се реагира на това? В Австрия медиите създадоха много силно съзнание за ценността на местните селскостопански изделия. Началният изстрел беше даден от скандала с разреденото с охладителни вещества вино. Дори супер и мегапазарите вече не могат да пренебрегнат съзнанието за качество.
"Немци, холандци, австрийци искат да изземат земята ни".
Истинност: "40 %. С аргумента за разпродажбата на земя се правят най-тлъстите заглавия. И все пак, ще ми позволите забележката, че земята не може да се изнесе от страната. А без субсидии днес никъде в Европа не може да се прави селско стопанство. Малките стопанства, колкото и да са симпатични, нямат шанс да оцелеят. Средните могат да се запазят, ако се приемат по-строги мерки срещу масовото отглеждане на животни или транспорта на живи животни. Единното законодателство затова обаче идва от Брюксел.
"Диктътът на Брюксел".
Истинност: 65 %. С влизането си в Съюза много средноевропейски държави отново трябва да отстъпят част от спечеления си с мъка суверенитет. Това би могло да има и предимства (вж. по-горе). В нова Европа трябва да може да се действа. Затова ще е нужно малките държави да се обединят, за да имат мнозинства. А в момента много малко се мисли, че в бъдеще трябва да се образуват съюзи. Вместо това кандидатите за влизане в Съюза се конкурират помежду си. Имам впечатлението, че засега само немците мислят стратегически. И още нещо, може би ново за мнозина. Полша, благодарение на географското си положение и броя на населението си, е европейска сила от средна величина, сравнима с Испания и Италия. Всички останали кандидати за ЕС са малки държави, които придобиват тежест, само ако си сътрудничат. Това трябва да се разбере и в Австрия.
"Брюксел иска да ни наложи еврото".
Истинност: 10 %. Еврото и ЕС са два различни чифта обувки. Суверенно решение на всяка страна е дали да приеме еврото. Във всеки случай, реформиращите се държави не бива с лека ръка да пренебрегват този инструмент за икономическа политика. Така нареченото разширяване на Изток е обичано от висшите чиновници в Брюксел и от повечето страни-кандидатки, но не и от западния електорат. Разширението прекрасно може да се използва, за да се създават най-различни настроения. За да онагледя това, съм подбрал няколко заглавия, които присъстват в съзнанието на хората и играят роля при изборни битки. Получава се нещо като игра на пинг-понг и тези заглавия се връщат в страните-кандидатки, като подхранват почвата за недоразумения.
"Словаците вземат работните места на австрийците".
Истинност: 25 %. ЕС ще се съгласи със свобода на миграция само след многогодишен преходен период, който може да бъде съкратен двустранно от отделните страни. Знаете ли например колко унгарци са поискали разрешение за работа в Германия в областта на информационните технологии? Точно 54 души. Хиляди полякини, словачки и унгарки учат в Берлин и Виена немски, а в Париж френски. Но колко работни места са застрашени от тях? Нито едно. На кого ли толкова му се гледат деца. Факт е, че свободният избор на работно място ще е валиден и за поляците, които ще искат да работят в пограничните райони на Чехия, и за словаците, които ще идат в Унгария. И със или без разширение на Изток, ще продължава да има хиляди руснаци, които ще искат да работят в балтийските държави, беларуси в Полша, украинци и румънци в Унгария.
"Поляците вземат работните места на германците".
Истинност: 30 %. Малко припомняне - всеки пети германец в Рурската област има полска фамилия. Без засилена емиграция пенсионните системи във всички европейски страни няма да могат да се финансират. А това значи, че и читателите на булевардните вестници ще измрат. Това важи не само за Запада, но и за Унгария, Чехия и Словения.
"Разширението на Изток е невъзможно скъпо".
Истинност: 5 %. Първо, още от тази година се заделят настрана пари, които не се използват. Второ, в ЕС се субсидират първо по-богатите региони и по-малко се дава на онези, които имат нужда. Трето, кой знае защо, вече никак не е модерно да се говори за плана "Маршал". Това бяха дългосрочни кредити с ниска лихва, които американците дадоха след Втората световна война на напълно обеднелите западноевропейци. Е днес част от австрийския туризъм се финансира с т.нар. пари по ERP. Никой не е мислел сериозно да създаде такива възможности за кредит за малките и средни предприятия в Централна Европа. А на това отгоре всяка година печалби от милиарди евро се превеждат от Изток на Запад. Припомнете си как изглеждаше Виена преди 15 години и как изглежда сега. Разширяването на Изток служи и за това - за реформиране на самия ЕС, и обективното отразяване в медиите не бива да го забравя. Германия вече не е склонна да плаща за всичко. Колкото повече тя защитава собствените си интереси, толкова по-силно Франция ще губи влияние.
"На Изток се загробват милиарди западни субсидии".
Истинност: 30 %. Според едно изследване на Виенския Институт за международни икономически сравнения още първата година новоприетите страни ще плащат нето. Според вътрешни изследвания на ЕС с най-много пари се злоупотребява в Южна Италия, Испания и Гърция. Разширението на Изток трябва да послужи и за модернизиране на мудната бюрокрация на държавно, локално и общинско ниво. За това също биха могли да допринесат медиите, притежаващи чувство за отговорност, които да привлекат вниманието върху тези процеси.
Според мен т. нар. диктат на Брюксел е шанс за модернизация. И още нещо ще ни застигне с разширяването на Изток - истината. Разбира се, декретите на Бенеш са изключително подходящи за сензационни заглавия, както и всяка, макар и най-дребна демонстрация на десни радикали в Германия, Австрия и Унгария. Познаваме историята на другите страни, ако изобщо я познаваме, от нашите си учебници. Но всички европейци трябва по-смело да погледнат в очите собствената си история. И да се напише онова, което действително се е случило. Докато това не се случи (а в Австрия се усети болезнено), няма да имаме спокойно отношение към миналото си.
Разширението на Изток има още едно голямо предимство, този път за Запада. Унгарци, поляци, чехи, словенци, словаци, балтийци и румънци имат много по-силно съзнание за Европа от повечето западноевропейци. Защото сами са си го извоювали. Един пример от практиката. Унгария, скоро и Чехия, решиха да купят шведско-британски изтребители. Не е нужно много въображение, за да си представим какъв натиск са упражнили американците, за да продадат собствените си изтребители. Въпреки това бяха предпочетени европейските. Следващите държави, които са изправени пред подобно решение - Европа или САЩ - са Австрия и Полша.
Все още американците са онези, които трябва да решават много от нашите собствени проблеми. И трябва също да сме наясно, че начинът, по който са организирани нашите концерни, по който те мислят и смятат, е също американски. Нашата обща европейска масова култура е американска (и филми, и сериали, шоута, музика). Важен стълб за общоевропейската ни идентичност е ежедневната порция сапунени опери. И все пак това са неща, които ни обединяват, нас, европейците.
Икономическото обединение на Изток и Запад може да се каже, че е осъществено. Концерните създадоха и ще създават фактите. Икономиката създава факти. Кой можеше да си помисли, че еврото ще се въведе с такава лекота. На онова, което се случва на паричните борси, ще му трябва още малко време, за да се случи и в главите ни.

Дюрнщайн, 27 април 2002

Карл Щипшиц

Карл Щипшиц е програмен директор на TV2 - Будапеща.