Табаков дирижира
Френския радиооркестър
и Репин...


...но не тук, а в Париж, в зала "Плейел". При това равнище на комуникациите обаче не е никакъв проблем да се чуе концертът. Дори и малко по-късно. И да се информира за него. Особено когато почти сме лишени от възможността да слушаме Емил Табаков. И тъй като до Новогодишния фестивал има доста време, ще се опитам да "преразкажа" събитието (ако изобщо това е възможно).
Програмата е руска, включва онези, късните руснаци - Рахманинов, Глазунов и Скрябин. Доколкото човек може да следи концертния сезон в Париж, Скрябин и Глазунов са "по-редките птици" в афишите. И сякаш за да компенсира с популярността на Рахманинов, Емил Табаков е избрал негова рядко изпълнявана, младежка творба - "Капричио на цигански теми" (1894), написана съвсем скоро след едноактната опера "Алеко", която всъщност е дипломната работа на композитора. Рапсодичното доминира в пиесата, в която са нанизани епизоди с най-разнообразни теми - широко, страстно звучащи, в красиви темброви варианти с ефектни, изразителни сола - особено в дървените духови инструменти - с много градации и спадове. Приятно е да слушаш как оркестър като този на Френското радио с удоволствие се подчинява на музикантската воля на българския диригент. Чудесни, гъвкави смени на темпа, великолепни пианисими, синхронно сякаш дишат оркестър и диригент и прекрасни, пълнозвучни (без да са силови и груби) изграждания.
Вадим Репин, вече 30-годишен и отдавна със световна кариера (все още най-успешното създание на прочулия се педагог Захар Брон), сякаш все още търси своята версия за творбата на Глазунов с цената на известни лишения по отношение на изразността и романтичния климат, който доминира в нея. Разнообразието е веруюто на Репин и затова традиционните легато пасажи не са легато, фразирането е подчинено на идеята за сдържаност, дори звуково Репин тук е доста по-аскетичен, отколкото предполага фактурата на концерта. Безупречната взривоносна техника при него сякаш се разбира от само себе си. Това, което много ми допада, е общият тон, който Репин намира с оркестъра, и гъвкавостта, с която се присъединява към неговата звучност и след малко се отграничава, отделя - като че подготвя и себе си, и слушателя за своето самостоятелно "слово". Публиката го аплодира щедро - следват два биса. Първият е солов - откъс от Четвърта соната на Изаи; после заедно с оркестъра и диригента - една от акробатичните пиеси на Паганини, които навсякъде и винаги предизвикват взрив от възторг.
Концертът продължава с Втората симфония на Александър Скрябин - музика, която Емил Табаков очевидно познава на идиоматично равнище. Чува се колко много иска от оркестъра, чува се също колко отзивчиви са музикантите (а и какви музиканти!). Тази грандиозна форма, за която съвременникът на Скрябин Анатолий Лядов (впрочем първият диригент на симфонията) казва, че в сравнение с нея Вагнер изглежда като бебе, минава на един дъх: сдържана, сурова звучност, дръзки поривни излитания, бушуващи стихии, лирични, красиво изваяни теми. Финалът, който самият композитор не одобрява, защото счита, че не е успял да внуши достатъчно светлина, тук, в интерпретацията на Табаков, се отваря постепенно, непреднамерено и без излишна помпозност влиза в мажорното звучене. Звучене, което фантастично увенча вдъхновението, професионализма и внушаващата сила на диригента, покорил музикантите със своя Скрябин. Една интерпретация, която публиката в Париж е оценила изключително високо, ако се съди по аплаузите и виковете "Браво!".
Впрочем, на 9 юни по програма "Христо Ботев" на БНР, след централните новини в 19.00 часа, всеки любопитен да чуе този запис би могъл да го стори. Един-единствен път. Като всеки концерт.

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо