Георги Мицков,

преводач и поет, угасна през Страстната седмица на 81-годишна възраст.
Той подсказа двойствените тайни на любовното желание и намери най-чист израз за непозволената, но единствено удовлетворяваща го телесна взаимност. Книгите му "Сянката на съдбата", "Скали, облаци и безкрайност", "Яростно мълчание", "Балада за най-самотния" и др. бяха публикувани едва след 1989 година.
Крехък и разтерзан от социалните мистерии, Мицков откри покой в планинската си хижа, където превеждаше най-значими имена от класическата и съвременната световна поезия (и тук приносите му за познанството на българската култура с Беранже, Кавафис, Дикинсън, Рилке, Шар, Луци, Хьолдерлин, Сафо, Ахматова са неопровержими!). Или си припомняше в полуглас красотата на нечия здрава прегръдка.
"Живея, където не искам да живея и ще умра, където не искам да умра", писа Мицков и това ужасяващо пророчество се сбъдна.
Дано поезията да е била с него в последния му час...


М.Б.