Особено обидна евфемистика

Вместо с нови и несимволични сигурности, нашето във висша степен неуредено общество вече разполага със закон за "защита на класифицираната информация" - той дойде на мястото на закона за достъп до досиетата и на комисиите "Андреев" и "Ананиев", за да потули под усукани формулировки и шамански провиквания "НАТО, НАТО" нежеланието на огромната част от политическата и икономическата върхушка от идейно-кланови направления да се декларира пред същото това общество. С шармантното словосъчетание "класифицирана информация" (това всъщност значи "подредена") и обещанието, че в обозримото бъдеще (след 2-3 поколения) разсекретяване на истината все пак ще има, историята официално бе оставена - рапорт даден, рапорт приет - в ръцете на онези, които от нея направиха уютно обиталище за себе си и своите близките, а от нас - шерпи на благоденствието си.
Освен за това кой, къде, колко и срещу кого е доносничил, лъгал, слухтял и насъсквал, сиреч хрониката на морала в България, "в архивите на бившата ДС има информация, която ще хвърли светлина върху много по-широк и по-важен кръг от проблеми - как се стигна до икономическата разруха по времето на комунизма, до натрупването на външния дълг, до унищожаването на интелигенцията, до асимилационната кампания на българските турци и т.н. В архивите на бившата ДС се крият важни страници от историята на комунистическа България, които сега, с отмяната на т.нар. Закон за досиетата, рискуват да останат въобще затворени." (Милен Минчев, "Свободна Европа"). А комисията "Андреев" е в състояние да извади на бял свят от най-новото ни минало 2100 кредитни милионера, усвоили 340 милиона долара (моят дом, вашето висше образование в чужбина, надеждите на хиляди хора за достойни старини), около 200 финансово-брокерски къщи, 700 хазартни заведения, 1200 застрахователни дружества и 2500 чейнджбюра, в които настоящата, предходната и - явно - бъдещата изпълнителна власт има участие къде по-пряко, къде по-опосредствано (данни на Евгени Димитров от Комисията "Андреев", "Гласове", "Инфо радио"). Но няма да й се даде възможност да го стори.
Тук не става въпрос за някакъв "знаков" конфликт а ла "липсата на ясен отговор и ясна връзка между отварянето на досиетата и моралния катарзис е това, което постоянно разколебава българското общество в търсенето на истината и в желанието за повече прозрачност, вместо за повече тайни." (Диана Иванова, "Свободна Европа"), а за вулгарно възползване от отсъствието на гражданско общество със собствено мислене и изисквания. Който няма нищо за криене, не се страхува от сянката си - поради каква мракобесна логика е нужно да защитаваме доказано мръсното минало от едно все по-крехко и измъчено бъдеще? Изненада ме участникът в Кръглата маса за Закона за класифицираната информация Бохуслав Нижински, защитник на обществените интереси към Института за националната памет, Полша. По "Инфо радио" той каза, че в неговата страна, където "никой не се осмелява да отмени Закона за лустрацията" и подобно "ограничение на правото за информиране на обществото" е абсурд, хора с "класифицирани" досиета сами си признавали. Виж ти, а у нас си правят закони.
Неотдавна ми беше пратен въпросник на Българския Хелзинкски комитет, в който с примери от времената на отрязаната глава по Канал 1 се търсеше истината за цензурата в нашенските медии. Не отговорих, защото ми беше трудно да формулирам смътното си безпокойство, че проблемът не е в автосанкционирането, нагаждачеството или мономаниакалността на този или онзи. После чух Теди Москов да се чуди в "Гласове" защо у нас доносникът се нарича "човек, който работи за националната сигурност", и ми просветна. Големият ужас в България е в една централизирана цензура, която не зачерква думите, а ги подменя с тромави евфемизми. Най-страшното й оръжие не е забраната, а непукизмът. В България няма проблем Евгени Димитров да повтаря на всеослушание, че през последните 20 години едни и същи хора дирижират парада в страната и че за 400-450 лица, действащи на ключови позиции в политиката, има установени силно компрометиращи факти, които благодарение на Закона за класифицираната информация ще потънат като вода в пясък. В България въобще няма проблем печатните или електронните медии да тръбят каквото и да било - колкото и да е истинско и страшно, властта няма да го чуе - цензурирала си е слуха и чувството за срам.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато