Млада македонска драматургия

В сборника с македонска драматургия от края на ХХ в. са включени четири пиеси. Две от тях българските театрални зрители вече познават от сценичните им интерпретации: "Буре барут" от Деян Дуковски и "Бунт в старческия дом" от Венко Андоновски. Другите две - на Югослав Петровски "Елешник" и на Трайче Кацаров "Извивката на змията" - са му съвсем непознати. Но ценността на този сборник е съжителството на пиесите, намерението да събере няколко различни посоки от развитието на съвременната македонска драматургия и да я представи у нас като цялостно обновяване на основни за нея теми и жанрови модели, като рефлексия на процесите през последното десетилетие. Вероятно и затова тя е наречена "млада" - не толкова възрастта на авторите е обединителният знак, колкото новият, по-различен тип сценично писане, което македонските драматурзи, от края на миналия вече век, смятат, че изисква актуалната театрална чувствителност. Въпреки че и четирите пиеси са твърде различни, бихме могли да видим няколко общи особености по отношение на театралния изказ, на тематичния кръг, на функциите на театралното.
Характерна за почти всички пиеси е ексцесивността на образите и поведението на персонажите. Сюжетите се движат или на ръба на ексцеса ("Извивката на змията"), или изцяло в ексцесивното. Телесността е радикализирана. Цялостната визия е гротескна. В "Бунт в старческия дом", например, фризери с трупове, убийства, кръв, секс и генерационни схватки са представени изцяло ексцесивно, докато в пиесата на Деян Дуковски то е непрестанно "укротявано" в иронията на играта с познати културни образци - и от Балканите, и от евро-американската култура. Дори в пелената на митологията и фолклора визиите в "Елешник" също се движат в зоната на ексцеса. Общата за всички фрагментарна структура е най-адекватната драматургична форма за представяне на такъв тип действие и образност. Нещо повече - подобен изказ се прицелва право в традиционно репрезентиращи региона образи - енигматичност и ирационалност на субекта, първичност, див мачизъм, болезнено бранена родова чест и пр.; въвеждайки ги изцяло в ексцеса и в играта (почти всички автори напомнят, отпращат или включват театъра в сюжетната тъкан на пиесите), те ги поставят под въпрос.
Всички пиеси рефлектират културната специфика на балканския регион (чрез Македония), независимо от сериозните различия в типа сюжет. Дали това е поетичният Елешник, който достига до гурбетчиите в Америка, преминавайки през сърцето на фолклора, или ожесточеното живеене в страческия дом, или ежедневието, "организирано" в хоровода на насилието ("Буре барут"), сюжетите явяват различни типове преживяване на ерозията в традиционния (патриархален) ред. Генерационният конфликт в "Бунт в старческия дом", например, може да се види и като експлициращ културни разриви. Касапинът казва: "В жилите им тече кока-кола", за него нахлуващата американска култура застрашава ценностния ред. Не случайно сюжетът от приказката за сина и умиращия му баща е онзи, върху който се надстроява актуалният. При Дуковски културните различия са преобърнати в играта с драматургичния модел на Щницлеровия "Хоровод", в нея различията не се йерархизират и коментират, а просто са извадени наяве. Сборникът представя несъмнено интересната, динамична картина на "младата македонска драматургия от края на ХХ век" и единственото, за което може да се съжалява, е, че изданието не е намерило своя коректор. Ако грешките не водеха понякога дори до смислови недоразумения, можеше да се предположи, че то предлага на българския читател, освен пиеси, играта "Открийте колко грешки има на всяка страница". Следващото издание, надявам се, ще открие своя добър коректор.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Млада македонска драматургия от края на ХХ в, съставител Гоце Ристовски, Академичен център за литература и култура,
София, 2002.