Подгряване на вчерашния обед

На 19 май от 12.30 до 14.00 часа се състоя церемонията по награждаването на участниците в 33-ия пролетен радиоконкурс за нова българска песен. В обедния час честването протече набързо, по домашному, без тържествени тушове и със силно усещане за плейбек, като в камерната обстановка на тапицираната с воали и червени килими софийска централна баня половината присъстващи получиха награди от другата половина (нещо забележимо по "Канал 1", който излъчваше съвместно с "Хоризонт"). Конкурсът, чиито основни достойнства са, че във времето е бил последователен (върви без пропадания от 1970 г. насам) и че за времето си е бил меродавен (през 80-те е бил трамплин за паметни песни като "Пролетна умора", "Телефонна любов", "Обичам те дотук" и пр.), в настоящата обстановка на топ 100-та, Форте-та, Джубоксове, концерти, бенефиси и музикални награди на телевизии и радиа буди едно-едничко искрено чувство: недоумение. С всичко останало приспива.
Ако в България през последните 3-4 години единственото живо и възпроизвеждащо се нещо не беше българската поп, рок, чалга и каквато щете още музика, напънът на БНР и БНТ щеше може би да има извинението да е окуражително отчитане на дейност с животоподдържащи функции. Сега обаче мероприятието стои неадекватно дори като подгрявка на "Всяка неделя". Като говорим за "ново" и "българско", вероятно следва да разбираме излъчваното от радио "Веселина" и БГ-радио, двете музикални станции с най-обемна аудитория (съответно около 7 и 4 % от слушателите в национален мащаб, по данните на "Медиа линкс" за април 2002). Чух Константин Марков да казва някъде, че всяка седмица в Българския топ 100 пристигали от 6 до 10 "свежи" предложения - това по прости сметки означава, че избор не просто има, изборът е притеснително голям.
Но в БНР-конкурса се състезават 46 още никъде нечути песни (по регламент). Журито номинира 12, пуска ги по 3 пъти по "Хоризонт" и "Христо Ботев", след това чака гласове на слушатели, към които да добави своите. После дава 6 награди, ръкопляска си и се разотива. Чии разбирания и желания се предполага, че представляват избраните песни, какъв е смисълът на конкурса в този му вид - загърбил пазара и динамичната промяна на българските музикални вкусове - колко всъщност могат да са гласовете, получени от слушатели след 3 произволни излъчвания на 12 съвършено непознати парчета на непопулярни изпълнители или поочукани звезди от близкото естрадно минало, как се е осъществило гласуването - по телефона, с писма или по факса (не ще да е в Световната мрежа - БНР не разполага със съответстващ сайт) - мистерия.
Не ще да става въпрос и за някаква елитна територия, запазена за ценители - с изключение на приятната "Този дъжд" (Валди Тотев и "Стари муцуни"), всички песни от държавния конкурс се отличават с фалш, мисловна ленивост и блудкава словесност, които поразяват на фона на многото прекрасни, надъхани текстове и интригуващи мелодии по "масовите" радиостанции. Победителите се давят в изровени от евтиния соц-поп-реквизит звезди, ръце, лица, болки и страх, тихи стъпки, любови ("любовта е блудница бездомна", ей!), бездни, търсене в мрака, пролети и все същата музика, драпирана по сходен начин откак се помня, а това вече е отдавна. Кристина Димитрова, Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Борис Годжунов - в зоната на този благозвучен, но поизхабен здрач, наградените за нов запис в БНР (има и такава награда на БНР) изглеждат още по-нелепо: Иво Андреев с "Чуден свят" (банален поп с елементи на Стоян Михалев), Илия Ангелов с "Огнени цветя" (банален поп с елементи на латино), Илко Василев с "Искам" (банален поп с елементи на "Те").
При това положение дори измъчените опити на водещата да се шегува или философства в областта на "песента, която идва от сърцето", "изкуството, което трябва да отстояваш" и храненето на къщата от музиканта, не правят радиоконкурса за нова българска песен 2002 по-скучен и безпредметен, отколкото е сам по себе си. Странно е как БНР може да си позволи такова аутистично правене заради правенето малко, след като ММ и БГ-радио са раздавали награди за българска музика (защото нито бутафорната звездност на едните, нито кошмарната бездарност на конферансието Ерол на другите бяха в състояние да ощетят откъм заряд и смисъл усилията на представените там творци).

Нева Мичева








От въздуха
подхванато