Пътуващият музей

Гастролът на прочутия театър "Сергей Образцов", 30 години по-късно у нас, е повече от гостуване на куклено представление. За посветените театърът на Образцов отдавна е класика в кукленото изкуство, но онова, което режисьорката на "Избрано от..." Светлана Образцова, показа е несъмнено повече - то е значим културен жест.
В този жест, от една страна, има уважение и респект към руската театрална традиция, към майстора в изкуството - чрез самия подбор на отделни "скечове", композирани като програма-ревю на кукли и умения. От друга страна, той представя и нещо, което, макар от части, само кукленото изкуство може - надмогването на мимолетността на театралното изкуство. Колкото и да си даваме сметка, че куклите, които виждаме, са от друго време и етюдите рефлектират други времеви реалии, все пак те свидетелстват, че дори когато великите кукловоди ги няма, куклите, които те са създали, остават и не остаряват.
Имаше момент в спектакъла, когато кукловодите показаха едно танго, една сцена и зад, и пред паравана. Казано банално, показаха на децата как "оживяват" куклите. В този на пръв поглед "шоу-момент" имаше и нещо повече от демонстрация на високо майсторство - те показаха цената на "вечния" живот на куклата. И новото поколение кукловоди, както в класическите пътуващи театри, просто и всеотдайно следват своите герои. Така представлението, в някакъв смисъл, живее в двойно време - това на историята на театъра на Образцов (част от музея) и онова "сега и тук" на играта. Отделните сцени показваха пародия на оперна ария или танц - танго, японски танц, степ, "Очи черные", френски шансон и пр. - където и да се играе представлението, публиката лесно ще намира нещо познато. Това са изискванията на пазара, но и част от професията на пътуващия артист, на "театъра на колела": необходимостта да се харесва и разбира лесно.
Не е трудно да си представим куклите на театър "Сергей Образцов", подредени в музей, който неговата многогодишна дейност и значимостта й за кукления театър, не само в Русия, заслужават. По-важното е, че този музей оживява чрез посветеността на група хора и че оживяването му в спектакъл не носи тържествената скука на музея, на застиналото в класиката време. И това е най-ценното в показания ни спектакъл. Той е знак на една култура, която цени високите си постижения в изкуството и ги помни, и в същото време ни показва, макар и патетично да звучи, духа на направеното от майстора. Защото, в крайна сметка, за децата, които бяха изпълнили залата на Народния театър, например, Тяпа - любимата кукла на Образцов или неговият глас, звучащ на запис, не бяха "експонати", а просто кукла, която ги забавляваше "сега и тук".

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата