(tv) Възхвала на глупостта

Медиата телевизия е обект на много обвинения, най-основателното от които е вероятно това, че инфантилизира своите почитатели. Тя не е вестник, още по-малко книга, за да изисква поне мъничък обем познания, та да потънеш в нейния свят. Опряна на визуалното, достатъчен ти е само погледът, за да влезеш в съприкосновение с нея. Не случайно едно от най-успешните родителски усмирявания на неуморимите с досажданията си невръстни хлапетии са анимационните филми - пускаш Cartoon Network и спокойствието ти е осигурено. Възрастните също са лесна плячка на тази магия: някои с часове зяпат сапунени сериали, други са почитатели на по-сериозни неща - Euronews, CNN, HBO, Discovery или Animal Planet, но това не значи, че не висят като хипнотизирани пред екрана. Телевизията, както може и да се очаква, не е докрай съгласна с тези обвинения, пък дори да е съгласна, не им обръща особено внимание; но убеждението, че тя е медиа, която инфантилизира, изглежда, е доста разпространено мнение и сред самите нейни автори. Особено сред създателите и водещите на различни телевизионни игри: там нещата наистина опират буквално до видиотяване на участниците, до превръщането им в част от спектакъл, чиято единствена цел е да ги изкара колкото се може по-глупави. Като за компенсация се раздават дребни суми... Твърде незначителна компенсация обаче.
Лидер като че ли в тази деменционна надпревара е шоуто на Къци Вапцаров "Риск печели, риск губи". Впрочем, той има опит в превръщането на невинни хорица в жертва на инфантилизиращата телевизия: пръв водещ е на предаването "Невада", където станахме свидетели на едно от най-унизителните неща, пускани на български екран: в прозрачна клетка избраник от публиката се гърчеше като глист, само и само да напълни пазвата си с колкото се може повече банкноти. В сегашните му телевизионни прояви няма чак такива ексцесии, ала това не означава, че по някакъв начин те са се приближили към запазване на зрителското достойнство: освен че залива публиката с дебелашки шегички, Къци Вапцаров непрестанно измисля калпави игрички, чиято цел е не толкова забавлението, макар той вероятно да мисли, че именно то го води, колкото оправдаването на твърдението за телевизията като медиа за глупаци. Последно потвърждение за това е телефонната игра на "Риск печели, риск губи" (оставям настрана факта, че в нея няма никакъв риск): да се познае дума, на която половината букви са дадени. А че водещият няма кой знае какво високо мнение за своите фенове, личи от наличието на номер за "жокер": просто е обидно да има такъв при такова лесно условие. Но, както казахме, телевизията инфантилизира; и, изглежда, това се отнася не само за тези, които я гледат, но и за тези, които я правят. Попаднали под нейната дементизираща магия, те й се отдават без остатък, плътно следвайки откритието на Еразъм, че глупостта не само се хвали, но и се показва сама.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин



Kako je lepo biti glup
Песен на белградската група Riblja corba