Ахрома - ахроматизъм/безцветие
На 22 май в столичната галерия на "Шипка" 6 бе открита изложбата "Ахрома". Съставена по идея на Станислав Памукчиев, експозицията включва работи на Даниела Ляхова, Димитър Илиев, Димитър Чолаков, Димитър Грозданов, Илиян Лалев, Иван Пръмов, Йордан Кацамунски, Йордан Парушев, Красимир Русев, Лика Янко, Милко Божков, Петър Дочев, Свилен Блажев, Станислав Памукчиев, Светлин Русев, Симеон Стоилов.
Станислав Памукчиев откри изложбата със следните думи:

Ахроматизъм - средство и цел в живописта, което се стреми към себе си, към своята автономност и самодостатъчност.
Ахроматизъм - формалният и съдържателен белег, който обединява тази изложба; една от динамично развиващите се характеристики на съвременната българска живопис в условията на преосмисляне; търсене на нови пътища за картината; обогатяване на лексиката й с нови визуални кодове и идиоми. Ахроматичната живопис - естетически аскетизъм, отдалечаване, отказване от развлекателната бъбривост на "шарения" свят и търсене на път към извънвременност и извънграничност. Път към абсолюта на черното и бялото. Обръщане от всекидневния живот и търсене на ново измерение, друго онтологично ниво, обръщане от крайното към безкрайното. Изправяне пред бездната на собствената непозната същност. Надникване в тъмното, мътното, неразличимото и събуждане на духовното любопитство към изначалната тайна. Пропадане в лабиринтите на несъзнаваното, търсейки материал, унаследил прапамет за Голямото митично време, за първоидеите и първопричините. Взиране в "сянката" - смелостта на духовно жадния да прогледне в собствения мрак и светлина. "Пътят на светлината минава през мрака" - патосът на Достоевски.
В изложбата участват 16 художници от няколко генерации, които трайно и задълбочено работят в този проблем, показват негови характерни аспекти със специфичните лични интонации на своите артистични практики. Пространството споделят големи майстори от по-възрастното поколение с ярък личен път и място в съвременното ни изкуство, като Лика Янко, Светлин Русев, Петър Дочев, Йордан Кацамунски, които предпоставят и налагат тази естетика. Заедно с тях активно действащи имена от средното поколение с влияние върху процеса, особено в 90-те години. Наред с тях редица по-млади автори, за които това е възможност за диалогичност и съпоставимост; и които определят актуалността и съвременното звучене на този проблем.
Освен своите чисто естетически цели, тази изложба работи за осмислянето на специфично проявени процеси в живописта през последните години. Работи за съпоставимост и приемственост, за утвърждаване на критерии извън лесните конюнктури и "пазарни стратегии".
Организаторите си дават сметка, че селектираните участници са само част от художниците, които работят в тази посока. Изложбата посочва тема и характерни позиции без възможността за изчерпателност и без абсурдната претенция за някаква класация.