Вечно живият Гройс
Съзнавам патетичността на горното заглавие, но то е не само доказано вярно, но е и отглас от изписаното на двутомника с избрани текстове на починалия през 1982 година голям български режисьор Любен Гройс "Вечно живият театър" (Издателство "Захарий Стоянов", С., 2002, 756 стр.). Премиерата на дългоочакваната книга препълни зала 7 на НДК на 15 май т. г.
Убеден съм, а и практиката на ХХ век го потвърждава, че написаното или изреченото от големите режисьори е онова, което най-вече остава от спектаклите, от мисленето за театър в даден период. Когато искаме да разберем логиката на процесите в театъра, когато искаме да се запознаем с анализите на важни сценични творби, маркиращи развитието на театъра, четем Станиславски, Пискатор, Райнхард, Мейерхолд, Вахтангов, Брехт, Гротовски, Барба, Кантор и т. н., и т. н.
Това е втора книга със статии и анализи на Любен Гройс. "Режисьорски тетрадки" (Издателство "Наука и изкуство", С., 1986, 292 стр.) отдавна вече се превърна в една от онези няколко книги на небогатата ни театрална литература, които определят високите хоризонти на театъра ни. (Такива са и книгите на Леон Даниел.)
"Вечно живият театър" ще има същата завидна съдба. В нея са включени теоретични и проблемни статии, студии и анализи, свързани с Еврипид, Шекспир, Молиер, Оскар Уайлд, Албер Камю, Антон Страшимиров, Рачо Стоянов, Георги Райчев и Константин Илиев, портрети на актьори, интервюта на Гройс, негови впечатления от посетени фестивали...
Предстои ни внимателно и замислено запознаване с тази книга. Сега трябва да благодарим на хората и институциите, които направиха възможно излизането на двутомника: на съпругата на режисьора Гергана Кофарджиева, Мирослава Кортенска и напусналия ни Бончо Урумов - съставители; Светла Бенева - редактор, Елена Баева - председател на фондация "Любен Гройс", Жени Заимова; на Националния фонд "Култура", Националния дворец на културата, "Нефтинвестбанк", Съюза на артистите в България.

Никола Вандов