Френски отзиви
за Естествен роман от Георги Господинов

Gheorghi Gospodinov. Un roman naturel.
Phеbus, traduit du bulgare par Marie Vrinat. 184 p., 14,50 euros.

На 34 години, Георги Господинов е един от водещите автори в България. Привърженик на Селинджър, Кьоно, Толстой, той претендира да има "подобни грижи, както всички други писатели", макар че да пишеш и публикуваш в България вероятно е доста по-трудно.
Едно произведение, в което става дума за природата, мухите и клозетите... Авторът дава предимство на началата на главите, като по този начин създава всеки път нова история.
Един забавен и оригинален роман.
Le Nouvel Observateur, 7.03.2002

М.Ф.


Георги Господинов, изключително талантлив 33-годишен български писател, демонстрира в своя успешен първи роман пъргав ум, балансирайки прекрасно по ръба на хаоса. Той майсторски борави чрез непрекъснато движение, обрати, тръгване и връщане между визиите на героя, анархията на възприятията и баналните случайности, на които сме подчинени, за да ни представи един дяволски прост текст - "Естествен роман". Опиташ ли се да махнеш естественото, то неизбежно ще се върне. Тази максима чудесно приляга на романа, който преследва дълго своя читател, след като затвори книгата.
Но каква в крайна сметка е тази дяволска тайна на Господинов? Единственият начин да я разкриете е като прочетете този текст, който не се поддава на никакво определение, изпълнен е с простота, точност и с една задълбоченост, толкова зряла и наситена, колкото и ненатрапчива.
Един невлизащ в никакви категории роман, нежен и безмилостен, колкото мрачен, толкова и комичен.
Page, le magazine des livres, - 75, март-април 2002

Катерина Базие


Българинът - на мода
През 1999 г., на 31 години, Георги Господинов публикува "Естествен роман", една от най-търсените и продавани книги в България. Мари Врина попада случайно на нея и започва да я превежда, предлагайки я на издателство "Фебюс", където Домие Арсанд я приема с възторг.
"Естествен роман" е наистина неидентифициран литературен обект и е почти невъзможно да бъде разказан. Едновременно смешен и ерудиран, пошъл и изискан, но блестящ във всяко отношение и новаторски по форма.
Очевидно Господинов притежава богата култура (особено антична), но познава добре и Фуко, Перек, Бекет и френския нов роман. На пръв поглед неструктурирана, неговата книга има за свързваща нишка една тънко прокарана история - млад мъж се развежда с жена си, която е бременна от друг. Ред други епизоди се навързват около това - история на тоалетните от древността до днес, естествена история на мухите, размишления върху живота и смъртта, Бог и т.н.
В определен момент Георги Господинов сам разяснява програмата си: да обхване реалността от всичките й страни. Действителността, показана през фасетъчното око на мухата. Ние не знаем какво точно вижда това двукрило насекомо, но със сигурност можем да кажем, че Господинов има талант.
Сп. Livres-Hebdo, 25 януари 2002

Жан-Клод Перие


(...) Той без ни най-малко колебание кани този, когото нашата цивилизация слага в началото на всичко. Но с нюанси: "Най-лесно би било да наречем Великия съблазнител - Бог. Бих приел това, ако се договорим, че под Бог ще разбираме езика. Не словото, а езикът. Той (Бог, или езикът) всъщност е говорил само някакви си шест дни..."
И така това е нов вариант за Творението на света, което започва от седмия ден. След като е назовал онова, което е могъл да назове, човекът е загубил езика и се е отдал на почивка. Като е отстъпил място на писателите ли?
Въпреки желаната фрагментарност на тази книга, разделена на къси глави (по около две страници, макар и да не са еднакви по дължина) читателят бързо следва една нишка, която прилича на разказ. Един мъж и една жена се разделят с обичайната скръб при такова събитие. Жената е бременна, но от друг мъж. Разпределянето на общите притежания е тъжен акт, чиято кулминация е котката...
Разказът се раздвоява: Господинов, редактор в столичен вестник, получава анонимен ръкопис, който разказва тази история. След като е търсил неговия автор под дърво и камък, той намира следите на някакъв друг... Господинов, клошар, за когото почти нищо не се знае, освен че е неизменно съпроводен от люлеещ се стол. Бил се развел с жена си и съвсем изпаднал. За кой Господинов ни говорят тези страници? Автора? Редактора?
Клошаря? А може и да са едно и също лице, погледнато например през фасетъчното око на мухата? "Към Естествената история на мухите" - това е заглавието на една от главите. Впечатляващо преобръщане на гледните точки.
В този текст всичко блести като парчета от счупен кристал, които задържат светлината в себе си. Истината е, че началата са хубави и все взети от добри извори: Селинджър, Дикенс, Толстой, Дефо, за да цитираме само най-известните. Те са настанени там като очевидности, които читателят, сблъскващ се с тях, съединява, за да изгради едно свързано цяло. Механизмът се разкрива още в третата глава, не ни е позволено да се преструваме, че не сме разбрали.
"Бих искал да кажат: този роман е хубав, защото е изтъкан със съмнения."
Съмненията присъстват и се промъкват в съзнанието на читателя, който често се чуди на кой пиян кораб авторът го люшка.
Между една своя теория, че най-добрите филми не се колебаят да показват как героите ходят в клозета, и друга, че няма нищо по-опасно от книгите, Георги Господинов (авторът) си отпуска юздите и разпитва света като оракул. Всичко придобива значение, дори може би и случайният сблъсък между различни начала: "...но нищо няма да бъде описано в Романа с началата. Той ще дава само първия тласък и ще бъде достатъчно деликатен, за да се дръпва в сянката на следващото начало и да оставя героите да се свързват според случая. Това бих нарекъл Естествен роман."
По естество Георги Господинов е странна птица и сме му благодарни, че така ни обърква... винаги с удоволствие.
Le Soir (on line), Bruxelles, 6 март 2002

Пиер Мори


Превод със съкращения