Брамсовият Немски реквием и следи от Георги Робев
Международният фестивал "Софийски музикални седмици" отдавна има - в нашите мащаби - богати традиции; помни и върхове, и по-скромно присъствие, но винаги в рамките на една уважаваща себе си европейска духовност. Всеки път, обаче, началото му е бляскаво и вълнуващо. Защото съвпада с празника на българската духовност, а у всеки българин трепти зрънце емоция, която се отприщва още с първите звуци на най-българския, най-чист и оптимистичен химн - на светите братя Кирил и Методий.
Началото на фестивала тази година беше с Немския реквием от Йоханес Брамс, изпълнен от Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов", Софийската филхармония, солистите от Германия Кристине Волф, сопран, и Томас Мор, баритон; диригент - Юлиан Ковачев. Немски реквием е последният шедьовър на, светла му памет, Георги Робев: мащабност, звукова пищност, богато нюансирана, чувствителна към най-фините динамики; един хоров апарат, пластичен в ръцете на диригента. Може само да се съжалява, че тези ръце не изваяха навсякъде това, което им се предлагаше като материал. Разбира се, самата творба е така въздействаща, че присъствието й в програмата вече респектира. И все пак, слушателят има определена нагласа за нея. Известна интонационна неточност в началото беше "поправена" в последната част. Двете части - "Блажени са страдащите" и "Блажени са мъртвите, които в Господа умират" са своеобразна философска рамка на творбата. Хорът постигна тази идея - с внушаваща респект мащабност и красота на звука, със завидна концентрираност след повече от 60 минути пеене.
Във втората част - "Защото всяка плът е като трева", - която би трябвало да звучи мащабно, внушително и спокойно, диригентът предпочете по-бързо темпо и то създаде неприятното чувство за припряност. Ре-мажорната фуга беше сред неубедителните места в интерпретацията му. От чисто хоровите части най-цялостна беше, според мен, четвъртата - "Колко прелестен е Твоят дом, Господи".
Немски реквием, както е известно, е върху текстове на немски език от Стария и Новия завет, подбрани от композитора. Този нетрадиционен подход към жанра е продиктуван от общочовешката идея на Брамс : "не ужас от отвъдното, от заплашителната неумолимост на Страшния съд, а утеха за страдащите, упование в съзидателната сила на Твореца. (Анди Палиева, из програмата към концерта). В този смисъл център на Реквиема, така, както прозвуча на този концерт, беше пета част - "Вие сега сте наскърбени" - соло сопран, хор и оркестър. Чудесна беше младата певица Кристине Волф. Тя излъчваше толкова светлина и топлота и цялата част - най-цялостно изпипаната в това изпълнение - се възприе като център на доброто и надеждата.
Прекрасен беше и баритонът Томас Мор - с благороден прав тон сякаш не от мира сего - той извая партията си - от упование и горест до драматизъм и примирение.
Споменах за диригентските ръце, които трябваше да ваят огромен и благодатен изпълнителски апарат на сцената... и които не успяха навсякъде. Оказаха се безпомощни, например, в минутите, когато мощното тутти се заменяше с оркестрова прозрачност, когато оркестрови групи или инструменти трябваше да "изплитат" диалози, речитативи; тогава стърчаха инструменти, нямаше пластичност, красивият лиричен момент се претупваше...
И все пак откриването на ХХХIII фестивал "Софийски музикални седмици" ще се запомни. Поне със звуковата си пищност. Иначе интериорът в залата навяваше тъга с хартиените си цветенца, налепени рехаво по сцената. Като лоша читалищна самодейност. Дали не беше по-добре без тази "украса"? Или трябва да ни се подскаже, че фестивалът, който е на Христова възраст, трябва самичък, без подкрепа от страна на "висшите" културни фактори, да си извърви пътя оттук нататък.

Наталия Илиева