Сметки, сметки, сметки и...
обществени медии
"В никоя страна обществените медии не могат да се финансират само от обществени фондове" - отдавна известна истина, повторена за сетен път от Жан-Бернар Мюнш, бивш генерален директор на Европейския съюз за радио-телевизионно разпръскване и лектор на организирания в НДК еднодневен семинар "Финансиране на обществените медии". Според Мюнш единственото разумно решение е смесеното финансиране, а то гравитира около схемите: абонаментни такси и реклама; реклама и държавна субсидия; или и трите заедно. Вторият модел - реклама и държавна субсидия - е характерен за България, Румъния, Унгария и страните от бившата СССР. В Полша от средата на 90-те са въведени абонаментни такси. Всъщност именно предстоящето им въвеждане у нас беше проблемът, който поддържаше интереса в залата. Според влезлия в Закона за радиото и телевизията текст абонаментните такси трябва да са 0,6 % от минималната работна заплата, което прави 7,20 лв. на година. Както стана ясно обаче, тази цифра е определена от парламента произволно. "Нас никой никога не ни е питал на какво се равнява тази сума в бюджета на телевизията", оплака се нейният директор Кирил Гоцев. А с въвеждането на абонаментни такси законът предвижда свиване на държавните субсидии. В момента те са 83 милиона лева за БНТ и БНР. Недялко Калъчев от Парламентарната комисия по бюджет и финанси изчисли, че у нас, при работещо население от 2,5 милиона души и при събираемост на таксата 50 % (максималната събираемост, постигната в Полша от въвеждането на таксата досега), таксата би трябвало да стигне 70-80 лв. годишно за домакинство, за да се изравни със сегашната субсидия. Една такава сума обаче би се равнявала на половината от ДОД, събран за миналата година (той е общо 180 мил. лв. за 2001). И ако тази такса се включи в т.нар. публично-държавни вземания, т.е. обвързаните със санкции при неплащането им, тя фактически ще се превърне в данък. "А това означава, приключи сметката Калъчев, 50 % увеличение на данъчната ставка". "А някой знае ли колко плащаме индиректно за двете медии в момента?", попитаха пак от телевизията. Моментните сметки на парламентаристи и членове на СЕМ показаха две цифри - едната 16 лв., другата 22 лв. месечно, които пък единодушно бяха определени като "високи".
Въвеждането на абонаментните такси е свързано и с други проблеми, като главният от тях е кой ще ги събира. Има най-различни начини: чрез пощите (като в Полша), заедно със сметките за телефон или електричество, чрез отделна фирма, която взима комисиона за услугата (Швейцария). В Холандия пък, където само 5 % от населението не си плащало таксата, тя е била трансформирана в процент от данък общ доход. И макар че така е постигната 100 % събираемост, Мюнх нарече този ничин "рискован в дългосрочен план". Неговата препоръка е: по-добре по-нисък процент събираемост (дори "само" 70 %), но по-малка зависимост от държавата. Събирането в общ държавен фонд и след това преразпределението към медиите е също лош вариант според него.
Какви са намеренията у нас? Смята се, че обвързването със сметките за електричество ще създаде най-сигурен контрол. Само че монополистът НЕК иска прекалено голям процент от таксата. "Не разбирам на какво основание", коментира Мюнш. Юрисконсултът на БНТ се поинтересува от "административните" разходи по въвеждането на таксата, явно излизайки от презумпцията, че в България никой няма да иска да плаща доброволно. Станислав Йерджейевски от Полското национално радио, дошъл да сподели полския опит по въпроса, отговари, че в Полша, където събирането става чрез пощите, фактически много малко хора се занимават с това. И подчерта, че е по-евтино медиите да не си изграждат собствена система. Каква е общата тенденция? По-високи такси и по-висока събираемост в богатите страни, по-ниски такси и по-ниска събираемост в по-бедните. За сравнение: в Европа най-висока е таксата в Дания - 240 евро годишно, най-ниска в Полша - 34,5 евро годишно.
Защо хората не искат да плащат? По три причини, пак според Мюнш. Първо, защото не харесват предаванията. Значи медиите трябва да променят програмата и да станат по-комуникативни спрямо обществото. Второ, защото им липсва дисциплина: не си плащат и другите сметки. Трето, защото не могат да си го позволят. Значи, таксите трябва да са разумни по размер и да има диференциране или освобождаване на определени групи (възрастни, инвалиди и др.) Важно е делът на освободените от такса да се компенсира от държавата.
С "едно, две и три" обяснява и Георги Лозанов (СЕМ) малката вероятност у нас да бъдат въведени таксите (въпреки закона). Първо, самите медии не искат, защото им се струва много по-несигурно от държавната субсидия; второ, политическата класа не иска, защото смята, че така запазва елемента на зависимост; трето, защото обществото не иска: в "цялото общество витае латентна санкция срещу независимостта на тези медии".
Дискусията засегна, разбира се, и вечния въпрос за независимостта. "Тя се постига преди всичко на програмно и управленско ниво" (Георги Лозанов), финансирането е само оправдание. "Общественото финансиране може би е гаранция за независимост, но тя се проявява на определено ниво на ресурсна свобода на обществото" (Г.Л.). Мюнш се изрази по друг начин: "Не може да имате система за комуникация, по-добра от самото общество." Милена Милотинова настояваше, че националните медии трябва да се освободят от корпоративните си интереси. "От това какъв директор ще е Кирил Гоцев, зависи кога ще започнем да си плащаме таксите", шегува се Георги Лозанов. А Кирил Гоцев пък се заинтересува от цифровизацията на БНТ, иначе "културният обмен" с Европа бил невъзможен. Мюнш се опита да вкара всичко в разумни рамки и обясни, че при системата PAL качеството е практически равностойно на дигиталното. Разликата се проявява едва при по-големите екрани. И още - че с техническото обновяване Западът има много по-дълъг опит, но че и там все още съществуват съвместо цифровата и аналоговата система, макар това да е по-скъпо. Стопроцентова цифровизация не е постигната дори в по-гъвкавия частен сектор при т.нар. Pay-TV, както се е очаквало. Такси за цифровизация няма никъде, нито пък ЕС има специални фондове за далекосъобщителни и медийни технологии. ЕС е активен само на законодателно равнище.
Цифровизацията едва ли в момента може да е приоритет за вас, твърди Мюнш. Но той твърди още, че трябва много точно да се прецени колко обществени медии изобщо може да си позволи българската икономика. Че българските власти трябва да гарантират поне един обществен оператор и той да е на достатъчно високо ниво. Едва тогава да отворят пазара. Кирил Гоцев се оплака от 60 % пазарен дял на частните медии, те пък твърдят, че 200-та частни радиооператори общо имат рекламен бюджет, по-нисък от субсидията на БНТ. Националните медии се гледат под лупа, твърдят от БНТ и БНР, а частните не си плащат данъците и осигуровките. "Имаме същите разходи като вас, контрират от АББРО (асоциацията на частните оператори), но по-висок пазарен дял, защото сме с по-висок рейтинг." "Аз не съм против комерсиалните предавания, беше заявил още в началото Мюнш, но в обществото трябва да има известна свобода на словото. Затова обществените медии са приоритет." В Полша пък е въведен нов закон, който визира мерки за "предотвратяване концентрацията на медии". Той изхожда от презумпцията, че всички притежават радио или телевизионни приемници (т.е. трябва да плащат такси) и от още една презумпция: че частните оператори се стремят да маргинализират обществените (което не е измислено в Полша, както каза Йерджейевски).
Колкото до другото бойно поле между частни и обществени оператори - рекламата - тя, според представителя на Европа, е най-строго ограничена в България (що се отнася до националните медии). Рекламата е просто източник на финансиране, който, "заедно със спонсорството, е единственият начин обществените медии да могат да си позволят скъпи програми" и да удържат конкуренцията на комерсиалните оператори. Г-н Мюнш развенча мита за общественото финансиране на BBC. То е такова единствено за световната служба, а останалите емисии се финансират от продажба на предавания. Приходите са от дъщерни фирми, които правят комерсиални предавания и освен това рекламират навсякъде (освен в основните предавания на BBC).
Разбира се, ако иска да остане обществена, дадена медиа не може да разчита изцяло на рекламата. Изключения в Европа правели само Испания и Ирландия. Това идвало от монополното положение на националните медии през 50-те и 60-те години, когато за тях не са съществували обществени фондове. В Ирландия правителството дори отказало да увеличи абонаментните такси с аргумента на успешното рекламно поведение. И все пак в тези страни обществените медии имали проблем да удържат финансово на конкуренцията на комерсиалните и да изпълняват специалната си поръчка. Според личния опит (от Швейцария) на Мюнш при смесеното финансиране от реклама не бива да се набавят повече от 30 % от средствата, за да е сигурно, че ще могат да се парират опитите за намеса в съдържанието.
В заключение два примера за държави с успешни обществени медии - Швейцария и Германия.
В Швейцария, с почти същото по брой население като България, те имат 30 - 40 % пазарен дял. Освен това имат силна конкуренция от съседните големи държави, където се говорят същите езици. Виждайки в това заплаха за швейцарската идентичност и култура, властите поддържат политика на силни обществени медии, давайки същевременно пълна свобода на частните (които в програмите си са длъжни да се съобразяват единствено с международните конвенции). Размерът на абонаментните такси се определя от правителството (там винаги с представители на всички партии) и се регулира на 3-4 години. Има два регулаторни органа - за съдържанието на програмите и за ценообразуването, пред който медиите представят финансовите си планове. Няма специални фондове за развойна дейност.
Как е в десетки пъти по-голямата Германия? Там обществените медии имат 40 % пазарен дял. През 1994 г. Конституционният съд решава, че те трябва да осигуряват културна и художествена продукция. За целта се приема закон, според който тези медии трябва да разполагат с толкова средства, колкото са необходими, за да е гарантирана свободата им. Независима комисия от експерти определя финансовия размер на тази гаранция въз основа на разчети, изготвени от самите медии. Финансовите планове се представят първо пред парламентите на отделните провинции и после се утвърждават на федерално равнище. Ако решат да откажат средствата, политическите власти са задължени да се аргументират. А това е толкова сложно, че досега няма подобен прецедент.
Може да се каже, че "Европа" ни призовава да имаме силни обществени медии и ни дава пълна свобода да решим как да ги финансираме. Като предизвикателството, което тя привижда зад финансовото измерение, е как във все по-глобализиращия се свят свободата на словото и националната идентичност (каквото и да значи това) да запазят застрашените си ниши.

Ирина Илиева


P.S. За справка: у нас въпросните абонаментни такси са били въведени през 1927 г. със закона за радиото (финансирано тогава и от държавния бюджет, а от 1935 и от реклама). От 1954 г. се е плащала такса и за телевизия.
Семинар Финансиране на обществените медии
София, 11 май 2002