За тези,
които предпочитат рядкостите


Неотдавна излезе най-новият компактдиск на пианистката Павлина Доковска. Тя живее в Съединените щати, концертира в много страни на Европа и Азия, но записите й фиксират по-особеното отношение на Доковска към френската музика, което може да се определи и като интерес, и като изследователска страст, и като намиране на своята ниша (да припомня, че преди години Доковска грабна първата награда на конкурса "Дебюси" в Париж). След записите на композитори от френската шесторка и на музика от Франсоа Купрен, този път репертоарният проект на Доковска взима като своя отправна точка пиесите, написани в памет на Дебюси от негови съвременници след смъртта на композитора през 1918 г. и поръчани от френското списание La revue musicale. В тази звукова епитафия на Клод Дебюси се включват Бела Барток, Игор Стравински, Морис Равел, Пол Дюка, Мануел де Файа, Ерик Сати, Юджин Гусенс, Флоран Шмит, Албер Русел, Джан Франческо Малипиеро. Тъкмо тези техни творби, заедно с няколко най-популярни клавирни пиеси от Клод Дебюси, формират репертоара на компактдиска.
Това е едно издание за естети, за хора със специален, изискан вкус. За меломани, които обичат рядкостите. Защото повечето от пиесите "В почит към Дебюси" са напълно непознати и се записват за първи път. В своята клавирна "визия" Павлина Доковска сякаш се стреми да преплете звуково "Дебюси-музиката" със "за Дебюси-музиката"; да изпълни пространството с премеждията на една музикална епоха, чиито артистични параметри тя усеща и обхваща по един забележителен начин. Забележителна е също така естествеността, с която пианистката преминава от пиеса в пиеса; създава у слушателя чувството за присъствие в сътворяването, в изграждането на всеки от тези красиви, затрогващи музикални жестове. Музиката на Дебюси и рефлексията й върху съзнанието и таланта на неговите съвременници. Една великолепна творческа задача, типична впрочем за вкуса, стиловата нагласа и културата на интерпретаторката.
Към многообразието и тембровата фантазия на клавирния свят на Доковска се прибавят и други тембри. Защото в епитафията участват и творби, които не са за пиано. Може би повече от естествено е, че Мануел Де Файа е предпочел китарата за своята почит (в изпълнение на бразилския китарист Карлос Барбоса-Лима), а Равел, верен на себе си, сякаш е избрал съчетанието на тембрите в Дуото за цигулка и виолончело - изключително фина по отношение на щрих, детайл и движение интерпретация на Евгения-Мария Попова и Анатоли Кръстев. Както и кратката едноминутна, но извънредно многозначителна за приятелството миниатюра на Ерик Сати по текст на Лабартин в изпълнение на Людмила Герова - сопран.
Изданието е на фирмата "Лейбър рекърдс" с продуцент Хайнер Щадлер.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти