Добре изградени образи

...да вдъхва доверие, да има добра обща култура, да умее да общува свободно с хората, да ги предразполага и едновременно с това да има добро поведение пред камерата и приятен глас. Е, точно такъв е и Ники Кънчев. (журналистка във в. "Сега")
Телевизията предлага да се отъждествяваме не със superman, а с everyman. Телевизията лансира като идеал абсолютно средния човек... Човек, който притежава всички морални и интелектуални добродетели на средно равнище, се намира на най-ниската степен на еволюционно развитие. (Умберто Еко във "Феноменология на Майк Бонджорно")

В първата десятка на наскоро публикуваните резултати от анкета на сп. "Book" за стоте "най-добре изградени образи" в художествената литература на XX в., компания си правят преобладаващо англоезични мъже с отклонения в душевното равновесие или здравословното състояние - Джей Гетсби на Фитцджералд, Холдън Колфийлд на Селинджър, Хъмбърт Хъмбърт на Набоков, Леополд Блум на Джойс, Ребит Ангстрьом на Ъпдайк и пр. Техните ексцентричности се поместват в рамките на ежедневното, техните преживявания са дотолкова значими за човечеството, доколкото човечеството може да ги използва за нарицателни. Най-жизнените литературни герои са лесни за щрихиране и бързи за разпознаване. Нещо, което праща княз Мишкин да диша прахта на чичо Скруч.
В часови вестник от миналата събота срещу "Езикът на кой наш съвременник харесвате най-много?", с умерена изненада открих да се мъдри името на Ники Кънчев - човекът, за когото езикът е едно постоянно приключение в най-мъчителния смисъл на думата. Та на свой ред се запитах: какво превръща редакционните пепеляшки в крупни медийни фигури, в "добре изградени образи"?
Медийният феномен Ники Кънчев не е вездесъщ. Той чете спънато чужд сценарий в "Стани богат", от години води - напук на всякаква комуникационна гравитация - разговорни предавания по "Дарик" ("Купон на изток от рая" и вторнишката нощна линия), но избягва да си търси късмета из печатните медии, не пее, не се изявява като актьор и не прави политически партии.
Телевизионният Ники Кънчев не е речовит, не е изобретателен, трудно реагира. Не е млад, не е атлетичен, лицето му разполага с набор от три изражения, употребявани според или в противоречие със случая, по логика, която остава загадка. Гласът му е средностатистически глас, за който може да се каже със сигурност само че е мъжки и не особено култивиран.
Радиоводещият Ники Кънчев няма въображение. Няма чувство за хумор. Отношенията му с т.нар. обща култура са конфузни. Опитите му да проявява липсващото завършват така: "Човече! Струва ли едно кило думи колкото едно кило злато?". Или така: "Сбъркахте! Ако има една радиопиеса за марсианци, която получи отзвук в "атомното" предаване на "Ку-ку", авторът не е Хърбърт, а Орсън Уелс". Или максимум така: "От Франция се обаждате? Ми, как са парижанките и френската любов?"
Единицата мярка Ники Кънчев откликва първосигнално на дразнители, ако успее да откликне, и е забележителен единствено с това, че при всяко излизане от сценария непременно бърка. Всяка Никиева импровизация е задължително успешен гаф. Иначе там няма изненади, защото няма събития. Ники Кънчев е константа с тромавия чар на човек от народа и, при тези обстоятелства, въпросът какво точно го прави толкова симпатичен на цялото отечество, всъщност сам си отговаря.
Ники Кънчев вдъхва доверие, тук журналистката от "Сега" е уцелила - като се почне от нашенското, комшийско име, с което се представя, и се свърши с простичкото му държание, нищо в Ники не затруднява. Той е сигурен, защото е предвидим; умилително смешен, защото е универсално неумел; по детински приемлив, защото нито успява да е сноб, нито нахалник, нито злобар. Той е едноетажен и двуизмерен, беззащитен, среден, вечен и неангажиращ. Ники Кънчев всява едно такова успокоително чувство за собствените ти осведоменост и превъзходство, че неизбежно те подкупва. Не подлежи на съмнения, не вкарва в дилеми, не предизвиква естетически конфликти, дори не развращава вкуса, та да му се възмутиш или възхитиш според настроението и силите. А е навсякъде, герой на нашето време.
"Питам го има ли нещо, което го дразни в жените, а той най-изненадващо отговаря: космите по ръцете. Може би тя не знае, но нали има майка, която да й каже, или приятел, който да й намекне. Хубаво, тя иска да си е така, но все пак има хигиена, тела, които се допират, чувство и една жена стои по-добре без тия неща." (Ники Кънчев в сп. "Клуб М")

Нева Мичева








От въздуха
подхванато