Картини от една визита

Няма съмнение, най-важното събитие за България през миналата седмица беше визитата на папа Йоан Павел II. Визитата беше най-важното събитие съответно и за българските телевизии, особено за тези с национален обхват - БНТ и bTV. Такива случки от действителността поставят на нокти и мигли телевизионерите: рейтингът за предаванията им, свързани с него, неминуемо ще бъде висок, но висока ще бъде и критическата маса на неудовлетворените от начина, по който се отразяват те. За чест на двата национални канала те се справиха добре: нямаше големи гафове, нито кой знае какви пропуски: българинът, дори далеч от София или Пловдив, успя да види всичко най-важно от посещението, нещо повече - съумя да се съприкоснови с усилието, което е Йоан Павел II в настоящия момент и да разбере благодарение на него какво значи служене на Христос и църквата, въпреки страданието и немощта.
Може би това е най-важното, което успяха да уловят телевизионните камери. Папата - един измъчен от болестите и възрастта човек, въпреки тях изпълнява своя дълг и то със смирение, в което не личи нито частица поза. И на посрещането на софийското летище, и при посещението в Катедралния храм "Св. Александър Невски", и в Рилския манастир, и на месата в Пловдив и срещата с младежта в католическата църква "Свети Лудвиг" камерата подчертаваше именно този контраст между отпадналостта на тялото и величавостта на духа, който излъчваше Светият отец. И прегърбената фигура, и отказалите да слушат нозе, и постепенно стопяващият се глас, и кърпичката, с която дискретно папата изтриваше устните си - нищо от тези подробности на страданието не бе изпуснато. Но не бе и изрично подчертавано: те бяха само фон, за да се очертае по-добре и по-релефно мащабът на фигурата, удостоила българите с честта да им гостува.
Разбира се, държавният канал имаше предимство с възможността и правото да следи в най-големи подробности движението на Йоан Павел II по българската земя. Това пролича особено при концерта в чест на Светия отец и на 24 май, както и при посещението в Рилския манастир и в Пловдив. bTV по време на концерта например беше принудена да се задоволи с филм и спомени за предстоятеля на Римската курия, докато по същото време символите на българския артистичен и виртуозен дух показваха "какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка". Това не значи, че филмът не беше любопитен, но все пак едва ли можеше да се съревновава с директния концерт. Най-малко заради интереса дали българите ще успеем да сме съотговорни на височайшето посещение, или ще изпаднем в кич и претрупаност. (Слава Богу, това не се случи: програмата беше подбрана с изключителен вкус и усет за емблематичните български имена, шестващи по световната сцена.)
Въобще, визитата на папа Йоан Павел II показа, че българските телевизионни канали имат ресурс да удържат в мяра и разумство подобни официални прояви, като в същото време ги отразяват в най-пълна и изчерпателна светлина. Нещо, което няма как да не удовлетвори всеки зрител; въпросът обаче, който остава, е дали спрямо не чак толкова институционализирани случвания българските национални оператори ще бъдат на същата висота...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин