Възхвала на безцветното
"Ахрома" е името на кураторска изложба, подредена на първия етаж на "Шипка" 6. Заложената идея става ясна още при прочитането на заглавието "Ахрома - ахроматизъм/безцветие" и предизвиква интереса на почитателите на нетрадиционния изказ в изобразителното изкуство. Изложбата е организирана под ръководството на Станислав Памукчиев. Тя включва 16 български художници, някои от които традиционно работят в тази насока (Петър Дочев, Лика Янко, Станислав Памукчиев и др).
Друг е въпросът дали зрителският интерес остава възнаграден след разглеждането на 25-те произведения на Илиян Лалев, Даниела Ляхова, Димитър Грозданов, Станислав Памукчиев, Симеон Стоилов, Свилен Блажев, Красимир Русев, Петър Дочев, Йордан Кацамунски, Светлин Русев, Милко Божков, Иван Пръмов, Йордан Парушев, Лика Янко, Димитър Илиев и Димитър Чолаков.
Работите, които имаме възможност да видим, са както на известни и често срещани в изложбените зали художници, така и на по-млади. Такава е и целта на куратора - да бъдат представени няколко поколения.
Несъмнено ахроматизмът в живописта е интересен и сложен проблем. Рисуването в тонове, които не включват основните съставни цветове, образувани при разлагането на светлината, е предизвикателство за всеки художник.
Свикнали сме да виждаме света около себе си в многообразието му от цветове. Когато попаднем в особената атмосфера на изложбата "Ахрома", започваме да се чувстваме донякъде "сиво" и тягостно.
Малко на брой са предметно-фигуралните композиции. Те са създадени от представители на по-старото поколение - Лика Янко, Йордан Кацамунски и Светлин Русев.
Обединяващата тема е предпоставка за насочване най-вече към абстрактното - към извисяване, сдържаност и аскетизъм. Безспорно олицетворение на тази формула е творчеството на организатора Станислав Памукчиев. Той е влязъл и в ролята на участник със своята "Черна земя".
С представения текст-концепция към изложбата, Памукчиев поставя всички работи под един знаменател, като ги въздига до собствената си чувствителност. В това нямаше да има нищо лошо, ако изложбата беше самостоятелна и ако всеки път на изяви, претендиращи за елитарност, не се сблъсквахме с подобни "възвишени" формулировки. В този текст ахроматичната живопис е определена като: "Търсене на път към извънвременност и извънграничност; обръщане от всекидневния живот и търсене на ново измерение, друго онтологично ниво, обръщане от крайното към безкрайното; изправяне пред бездната на собствената непозната същност...". На фона на тези думи показаните произведения придобиват смисъл, за който едва ли създателите им са предполагали.
Заложената идея в "Пропусната възможност" на Илиян Лалев, която показва стена със следи от отлепени обяви, е интересна като замисъл, но едва ли, за да я характеризираме, можем да използваме думи като "изправяне пред бездната на собствената непозната същност" например.
По-скоро като "доближаване до чистия експеримент" могат да се определят творбите на Красимир Русев, Иван Пръмов, Димитър Илиев, Симеон Стоилов. В техните работи виждаме единствено боя в различни композиционни комбинации на черно-бялото.
Малко разнообразие внасят творбите на Йордан Парушев "Устои", "Вибрация" и "Докосване". В технологично отношение те представляват апликирани върху платно тънки листове хартия с различна фактура.
Другите са добре познати - Петър Дочев с "I" и "II", Свилен Блажев с "Памет", Милко Божков с "Омагьосани кръгове", Станислав Памукчиев с "Черна земя" и Димитър Грозданов с "I з" и "II з".
Безспорно е любопитно да се наблюдава как всеки автор интерпретира в характерния си стил обединяващия проблем. Като цяло изложбата има достойнства, които не трябва да се пренебрегват. Но има и основен недостатък - организирана е на "събирателски" принцип. Показаните работи са виждани и в други изложби, а сега са събрани на едно място за конкретния повод. Предизвикателството "Ахрома" щеше да е много по-голямо, ако бяха привлечени по-широк кръг автори (дори и такива, които не са работили по този проблем досега).

Светла Петкова