Нижински и Болшой балет
Два концерта, един след друг, в една вечер, с една и съща програма и изпълнители - 20 май. Билетите - разпродадени седмица преди събитието. Стълпотворение пред сградата на Националната опера и балет, отдавна забравеният израз "Повече билети!" натрапчиво звучи, множество хора - красиво облечени, ухание на парфюми в пролетната вечер. Всичко това може да се побере в едно изречение - гастрол на балета на Болшой театър. Независимо доколко показаното съответстваше на очакванията безспорен е фактът, че балетът на Болшой е събитие и най-вече, че българинът изпитва жажда за такива събития.
Програмата съдържаше две отчетливо обособени части - балетен концерт и премиерният едноактен спектакъл "Нижински" по музика на Рахманинов и хореография на Михаил Лавровски. Този спектакъл съставляваше и ядрото на цялата вечер - преминала под знака на една от легендите на Болшой Михаил Лавровски. Световноизвестният танцьор освен като хореограф се представи и като изпълнител в ролята на Дягилев. Централната роля на Нижински бе изпълнена от Дмитрий Гуданов, а тази на Ромола от Лола Кочеткова. Син на един от колосите на някогашната съветска хореографска школа - Леонид Лавровски - синът Михаил винаги се е отнасял болезнено към факта, че звездното му прохождане в балета е под сянката на знаменития баща. Блестящата му изпълнителска кариера категорично го извежда от тази сянка, но напускайки сцената, синът продължава с хореографията, при все че съпоставките с бащата биха били неизбежни. Впечатляващ е фактът, че постановката на сина носи генетическия код на своя предшественик в най-хубавия смисъл на думата. Спектакълът е авторски физиономичен, отличаващ се с ясна концепция, драматургична цялост и точен пластически израз. "Нижински" представлява камерен спектакъл-монолог, в който цялостното действие преминава през болезненото съзнание на героя. Отправна точка е лудницата, в която великият танцьор завършва живота си. Обърканото му съзнание е пронизано от главните фигури в неговия живот - Дягилев и Ромола - развити като символи на изкуството и любовта. Емоционалният тон е изцяло подчинен на личността на легендата Нижински, градящ внушението за жестоката цена на славата и творческите върхове. На финала, пред очите на зрителя израстват два портрета - изпълнителят на ролята, повлечен в усмирителната си риза, и прожектираната фотография на Нижински - тържествуващо усмихнат млад бог; единият портрет - на измъчения самотен нещастник, другият на гения на танца, чиято слава не увяхва и до днес. Естествено в спектакъла доминираше разтърсващото изпълнение на Дмитрий Гуданов - артист наистина достоен за ролята на Нижински. Младата звезда на Болшой притежава всичко необходимо, за да продължи бляскавата следа на прославените му предшественици - впечатляващо красиви и изразителни пропорции, завидно техническо майсторство, съчетано с елегантна мъжественост и апломб, присъщи на танцьорите на Болшой.
Концертната програма бе изградена предимно върху класически заглавия - които всъщност са и "запазената марка" на Болшой. Освен трите двойки на Болшой (Анна Иванова и Андрей Евдокимов, Наталия Маландина и Владимир Непорожний, Елена Андриенко и Марк Перетокин) в концерта участваха и изпълнители на Музикалния театър "Станислав Немирович - Данченко" - Наталия Ледовская и Владимир Кирилов. С одухотворената си грация и въздушност на изпълнението Наталия Ледовская (бронзов призьор от Варна) бе сред най-аплодираните балерини. Концертът не защити като цяло очакванията на публиката за нещо изключително и невиждано, въпреки че артистите притежаваха безспорна техническа рутина и умение да контролират контакта с публиката. Белег на висок професионализъм и изключителна издръжливост бе и четиричасовият маратон, който е по силите само на големите майстори. Но като цяло рутината доминираше над емоционалността. Сред балерините се открояваше Анна Иванова - българската следа в Болшой. Впечатляващата красота и сценичен чар на Анна вече имат своите почитатели сред българските зрители. Младата солистка на Болшой и този път защити класата си в две полюсно противоположни изпълнения - "Спящята красавица" и "Дон Кихот". С всеки следващ гастрол Владимир Непорожний бележи актьорското си израстване, което за сетен път доказва, че големият театър, разнообразният репертоар, многото работа са най-добрата среда за процъфтяването на таланта. Танцът на Непорожний илюстрира най-положителните страни на руската балетна школа - елегантност, виртуозност и мащабност.
На финалните поклони на сцената дефилираха не само артистите, но и компаниите, фирмите, организациите, спонсориращи гастрола. За кратко време сцената на Националната опера и балет се превърна в райска градина, изпълнена с великолепни кошници с цветя. Пищно украсените балетни костюми, проблясващи измежду обсипаната с цветя сцена, бяха ярка илюстрация на простата истина, че зад "Болшой балет" стоят големи пари и че най-красивото измерение на парите са духовните завоевания.

Мария Русанова