Старите хора знаят, затова вече притихват
На 13 май т.г. в Полския институт се състоя премиерата на книгата "Крайпътно кученце" от Чеслав Милош в превод на Вера Деянова, публикувана от престижното издателство "Факел експрес". През 1998 г. тази творба на нобелиста спечели "Nike" - най-авторитетната полска литературна награда, а миналата година читателите от цял свят отпразнуваха 90-ия рожден ден на един от последните големи поети на съвременността (вж. "Култура", бр. 27/ 13 юли 2001 г.). Междувременно Чеслав Милош публикува и своя "Теологически трактат".
* * *
В книгата на Милош старостта съвпада с вярата в Бога, а свещеното - с поетическото. Просветеният покой на патриарха предизвиква неговата дълбинна благодарност пред Провидението, заразителна благодарност. Сред записките има разтърсващи (поне мен) моменти, описващи променливата сила на религиозното чувство:
"Често ми се струва, че обяснението е тук наблизо, че сякаш се носи във въздуха и че щом се облече със слова, едно голямо множество от хора ще възкликне: "Точно тъй! Тъкмо това е моят случай!"
Защото те са тук, редом с мен, в църквата, правят кръстния знак, изправят се и коленичат, а аз си мисля, че в главите им се върши същото, което и в моята, тоест повече искат да вярват, отколкото вярват, или вярват на моменти."
"Крайпътно кученце" съдържа случайни изречения и забравени стихотворения; понякога е интимна до изчервяване, понякога очарователно срамежлива, понякога - смущаващо обикновена. В нея Чеслав Милош предприема други, по-крехки пътища към истината, в сравнение с мощните рационализации от "Поробеният разум".
Всекидневно ме стъписват хора, които разнищват и унищожават своята връзка с отвъдността - и затова за мен е твърде важен примерът на Поета, който "макар да му е отказана благодатта на вярата, би искал да го причислят към работниците на лозето Господне".
В молитвата на писането, каквато е "Крайпътно кученце", с цялото достойнство на човешкото същество Чеслав Милош казва: "Да бъде Твоята воля!"

Марин Бодаков