Да мислим периода
На 27 и 28 май 2002 г. в НБУ бе организирана конференция на тема "Да мислим периода. Проблеми на литературната периодизация през XIX и XX век". В нея взеха участие Михаил Неделчев (НБУ) с "Как периодите поместват литературно-историческите сюжети?", Борис Ангелов (Пловдивски университет) с "Персоналните периодизации", Александър Кьосев (CAS) с "Да мислим без периоди", Боян Манчев (НБУ) с "Периодът като симптом, или да мислим немислимото", Биляна Курташева (НБУ) с "Период и антология", Балаш Тренчени (Централноевропейски университет), Ангел Ангелов (НБУ) с "Краят на периода на изкуството" и съвременното движение", Благовест Златанов (СУ) с "История и дистанция", Димитър Камбуров (СУ) със "Срещу периода" и др.
След докладите, на 28 май бе проведена заключителна Кръгла маса, водена от Боян Манчев, в която като гости се включиха Богдан Богданов и Мирослав Дачев. В началото краткo изказване направи Ирина Генова, акцентирайки върху възможното историзиране на изкуството чрез материалността на визуалния образ. Огнян Ковачев характеризира "периода" като инструмент, с който си служим, но за който не се замисляме и даде пример с пособия като клещи и отвертка. Това предизвика реакция у Александър Кьосев, който се възпротиви срещу тази елементаризация на инструменталността и подкани към нейното по-сложно осмисляне. Благовест Златанов отбеляза, че българските литератори си служат главно с "импорти" поради липса на подходяща лексика в българския език и подчерта, че проблемът на българското литературознание е в липсата на рефлексия върху периода и неговата история и че в този смисъл проведените с подобна амбиция конференции през 60-те и 70-те години са в марксистко-ленинска (т.е импортна) традиция. Това донякъде бе подкрепено от Михаил Неделчев, който обърна внимание върху неосмислеността на периода от 1944 до 1989. Тук Ангел Ангелов се възпротиви срещу изцяло отрицателното отношение към направеното от литературознанието в България, както и срещу българската литература като единствен обект на българското литературознание и зададе въпроса дали български литератори, пишещи не за българска литература, не се числят към това литературознание. Ирина Генова обърна внимание върху личната отговорност в периодизирането или отказа от периодизиране на изкуството във Франция през XX в. и даде като примери Жан Касу и Катрин Мийе. Богдан Богданов се извини, че не е присъствал на самата конференция, но сподели впечатлението си, че участниците като че ли прекалено много се фиксират върху думата период и предложи синонимия за излизане от затвореността на понятието. Критиката, която отправи, бе, че е невъзможна теория на периода като толкова обширно и общо поле за дебатиране, а трябва да се уточни за коя "епоха" ("отрязък") става въпрос. Васил Видински контрира, че може би не е възможна теория на периода, но е възможна теория на периодизацията и че проблемът е вътре в самия период, а не самото наличие на такъв. Михаил Неделчев подчерта, че такива опити за периодизация са правени, което бе подкрепено и от Мирослав Дачев в самия край на кръглата маса. Той изброи няколко такива книги, измежду които и една на Александър Кьосев за Никола Фурнаджиев. Николай Аретов върна малко събитията назад и предложи 1989 година да не бъде схващана като рязка граница, а да се мисли по-скоро като период, започващ няколко години преди нея и продължаващ след нея. Това бе подкрепено от Михаил Неделчев, който постави акцент върху отдръпването на академичните хора от периодизацията на 90-те, предлагана от самите творци на това десетилетие, което е породило разцепление и във втория "висящ" период след 1944-89 г. На края Александър Кьосев спомена Балан и неговото разделение на българската литература на стара и нова. Старите слависти посочват наличието и величието на старата българска литература, но се появява въпросът "Коя е новата?". Като следствие се налага да бъде намерена новата литература. Оттук Александър Кьосев изказа мнение, че периодите не се появяват вторично, след преосмисляне на историческия материал, а обратното: първо са периодите, които след това се запълват с история или, иначе казано, историята се набавя впоследствие. С това Кръглата маса приключи, като бяха набелязани точки за преосмисляне и съответно като материал за нови инициативи и подобни конференции.

Емануил Ангелов