Идването в България на папа Йоан Павел II покрай всичко друго беше и повод за книгоиздателска дейност, пряко или косвено свързана с темата "Ватикана". В тази поредица се включват и двете нови книги на издателство "Унискорп": "Съкровищата на Ватикана" от Енрико Брускини и "Досие "Ватикана", съдържаща "непубликувани новоразсекретени документи на българските и чужди тайни служби и материали от личния архив на Тодор Живков".
Енрико Брускини е специалист по история на изкуството, автор на книги, виден познавач на историята на града Рим. Сред професионалната гилдия и сред туристическите агенции обаче е известен и с друга своя страст. Брускини цял живот не се е отказал от професията на чичероне, на екскурзовод в любимия си Рим и във Ватикана. Увлекателните разкази, с които превежда туристите край най-известните паметници на културата в 17-те музея на града-държава, съветите му по маршрута и историческите препратки са събрани в книга, издадена първо в Америка (2001 г.).
Българското издание е снабдено с още три текста - на обръщението на автора специално към наште читатели, на Антонио Менини, апостолически нунций в България, и на д-р Божидар Димитров. Споменавам ги, защото и трите, макар и съвсем кратки, са пълни с любопитна фактология: от провъзгласяването на св. св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа заедно със св. Бенедикт (през 1980 г. от папа Йоан Павел II) до ръкописите на Манасиевата хроника и Асеманиевото евангелие, съхранявани във Ватиканската библиотека. По думите на Божидар Димитров "старобългарските ръкописи (общо 120) не са единствените български съкровища във Ватикана. Във фонда на латинските ръкописи на Борджиите се пази единственият засега препис (за съжаление непълен) на най-старата история на страната ни, писана от българин. Това е католическият архиепископ на София Петър Богдан Бакшев (1601-1674), който през 1667 г. пише "История на България". За съжаление изпратеният за печат във Ватикана ръкопис не видял бял свят. Във Ватиканската библиотека се пазят и отговорите на папа Николай II на въпросите на цар Борис I, папските були на папа Адриан II от 869 г. и папа Йоан VIII от 879 г., обявяващи старобългарския език за каноничен в богослужението, наравно с гръцкия, еврейския и латинския език. Там е и кореспонденцията между цар Калоян и папа Инокентий III, както и писмата на хора, чийто имена и до днес носят някои български училища и улици - Петър Парчевич, Филип Станиславов и др.
С една дума, у неспециалиста всяка страница от книгата може да предизвика взрив от удоволствие от събуденото към историята любопитство. Малки ключета от текста на Брускини препращат към пасажи с по-дребен шрифт. Така на читателя/зрителя се разказва не само за работата на Микеланджело по Сикстинската капела, за Леонардо, Рафаел, Караваджо... Но той може да научи, да речем, че виенските кифлички "Kiefer", парижките кроасани и италианските корнето (рогца) всъщност наподобяват турския полумесец и започват да ги правят във Виена след преживения ужас от турската обсада. Може да научи и за апокрифа "Предсказания за папите" на Малаки - монаха Мелмедог, духовен глава на Ирландия през XII в. Неговите 111 метафорични кратки описания на всички папи от Целестин V до "края на света" засега са се оказали верни. (Характеристиката на сегашния папа е "De labore solis" (С труда на слънцето) и още се спори какво означава. Според апокрифа остават още двама папи.)
По-друг тип връщане към историята представлява втората книга - "Досие "Ватикана"". Там е стенограмата на разговора на Тито с папа Павел VI, записан тайно от полски шпиони през 1971 г. и предаден на нашето разузнаване. Разговорът между другото е послужил и за подготовка на срещата на Тодор Живков с папата (също Павел VI). И ако на тази среща е ставало въпрос само за въпроси на културата, то от "Досието" могат да се направят изводи за международната политическа дейност на Ватикана; и, разбира се, и за българската политика в рамките на Източния блок и под диктовката на Кремъл. Издателството се е погрижило и тази книга да бъде снабдена с предговор - един също много фактологичен очерк на доц. д-р Йордан Баев.

Ирина Илиева