Фестивални изпитания
Фестивалът "Софийски музикални седмици" отдавна е запазена марка и това също привлича публика. Как иначе да си обясним значително по-пълните зали на концертите на Оперно-филхармоничното дружество на Пловдив (27 май) и Софийския симфоничен оркестър (2 юни) в сравнение с концерта на Софийската филхармония (30 май) извън програмата на фестивала - с привлекателна програма, с блестящата Ваня Миланова и диригент Йордан Дафов? Истина е, разбира се, че и Мила Георгиева, и Емма Тахмизян - солистки на фестивалните концерти, си вървят с ореола на славата, но все пак явно фестивалът си е фестивал.
Концертът на оркестъра на Оперно-филхармоничното дружество - Пловдив под диригентството на Найден Тодоров се осъществи със съдействието на Посолството на държавата Израел. В първата част беше изпълнена твърде интересна и приятна творба от Андре Хайду: "Еврейска рапсодия" за кларинет и струнен оркестър. Солистка бе Орит Орбах - много ефектна дама и отлична музикантка. За Хайду в програмата е отбелязано накратко, че творческите му търсения са насочени към еврейския фолклор, еврейската философия и история. Това обяснява особеното излъчване на Рапсодията: екзотика, която в нито един момент не е в повече. Тук, в тия географски ширини, сме може би по-чувствителни към т.нар. източен колорит. Иска се майсторство, за да се постигне мярката и да не се стигне до натурализъм или откровена чалга. Хайду е спазил добрия вкус. Творбата е доста театрална, дори външна: рамкира се от две традиционни еврейски молитви, като встъпителната се изпълнява на баскларинет от бавно пристъпващата от дъното на сцената солистка. Тази театралност, обаче, не я прави елементарна илюстрация на картини от еврейския бит и история, а ярка звукова асоциация с авторските идеи. За мен това беше по-интересната част на концерта, още повече, че солистката беше много добра и изтръгваше невероятни ефекти от инструментите си. Тук определено по-добре се справи и оркестърът - струнната група.
Публиката явно очакваше с по-голям интерес Мила Георгиева - солистка на Концерта за цигулка и оркестър от Брамс. По-късно разбрах, че тя го изпълнява за първи път - очевидно е решила да се пробва най-напред пред родна публика. Усетих в свиренето й детайлна работа над щрихи, фрази, отделни фрагменти и отсъствие на цялостно осмисляне. Струва ми се, че едно бъдещо овладяване на творбата ще бъде в посока главно на поетичната лирика, но никак не си представям на фона й танцовата стихия на третата част. Оркестърът също не оказа особена подкрепа: поначало грубоват, в третата част звучността му се изля в грохот. А диригентът не съумя да изведе ролята му до нещо повече от акомпаниране.
Впрочем, това не помрачи щастието на публиката - Мила Георгиева си върви със славата и овациите.
Щедра беше публиката и на концерта на Софийския симфоничен оркестър под диригентството на Оливър Гилмор (2 юни). Този път "браво"-то беше заслужено - поне като качество на оркестровия звук този оркестър беше значително над Пловдивския. Програмата поначало беше замислена като руска и ефектна. "Нощ на голия връх" от Мусоргски беше увод към "приказната" част. Малко в повече е заложено на театъра, пресиленото рубато, асоциациите в стил "Хари Потър", но пък беше забавно. Очевидно с усърдие е работено и над сюитата "Жар птица" от Стравински. Всички положителни персонажи - принцеси, птицата - звучаха приказно и красиво; добрата звучност е осигурена от големия брой известни наши музиканти, включени в този оркестър. Е, в популярния танц на Кашчей традиционното разклащане на тромбони и корни донякъде компрометира страшния му образ, но в крайна сметка приказката беше изпълнена "приказно" и публиката оцени това.
"Руската" концепция на Гилмор беше нарушена във втората част: вместо Третият концерт на Рахманинов (поради внезапна травма на Емма Тахмизян) беше изпълнен Третият на Бетховен. Положението бе "спасено" от младия гръцки пианист Георгиос Филаделфевс. Струва ми се, че заслужават адмирации всички изпълнители за лекотата, с която се справиха с тази внезапна задача. Солистът очевидно притежава чудесни данни и една бъдеща поява пред публика с този концерт при нормални обстоятелства би освободила у него и повече вдъхновение.

Наталия Илиева