Поглед от Хага
"На 1 април 1999 година в Ногавец се разигра най-ужасяващата трагедия. Селото бе бомбардирано рано сутринта. Същински ад. Събудих се около два след полунощ от звук на самолети. Трябваше да са съвсем ниско, та затова се носеше такъв грохот. Малко след това се разнесоха силни експлозии. Прозорците се разбиха и западаха парчета от тавана. В къщата, в която се намирах, бе ранена само една жена. Оказах й първа помощ и й спрях кръвта. От цялото село ме затърсиха да помагам на ранени. Като излязох, видях къщи да горят и чух хора да крещят. На пътя - ранени, кой без ръка, без крак. Видях двегодишно дете с откъснат крак, видях и 40-50-годишен мъж, цялата му глава размазана, а мозъкът му изтекъл на улицата. От една къща дочух викове и като тръгнах към нея, я видях да рухва, а хората ми казаха, че вътре имало поне 20 души. Като наближих къщата, чух, че има още живи, чувах виковете им. И хората около мен викаха. За да ги извадим, би ни трябвало повече от час, а беше невъзможно, защото хората бяха изплашени и искаха веднага на напуснат селото. Бояха се, че пак ще го бомбардират. Само в тази къща, значи, ще да са загинали поне 20 души."
Али Хоти е лекар, макар да не стана ясно дали, къде и каква медицина е завършил, в Прищина ли, в Тирана ли. Във всеки случай, работи като лекар в село Велика Круша в Косово и е дошъл в Хага, за да го подложи обвиняемият на кръстосан разпит върху писмените показания за сръбските зверства, които преди време е дал на следователите на Трибунала. Слободан Милошевич е прочел внимателно писмените му показания, обикновено в два варианта, и сега, на 22 април и в 31-я ден от процеса, ще се опита я в противоречие да го вкара, я така да го замотае, че да си признае - нищо сам не е видял и всичко от втора и трета ръка разказва. Вече три месеца как със завиден успех се упражнява в това начинание.
Такъв метод в юридическата си премъдрост си е избрал Трибуналът на човечеството в Процеса на века срещу Касапина на Балканите: следователите му шарят из Косово и събират ли, събират показания за военни и други престъпления на сръбския агресор, след което ги постъкмяват и попресяват за целите на обвинителния акт, а обвиняемият, ако има възражения, може да поиска лично да разпита въпросния свидетел за подписаното от него показание, което и се получава. Мисля, че всичкото Косово с готовност би се отправило с тази цел за далечна Хага, пък нека цяла година и повече да го кръстосва на разпит балканският демон. Ала и на Трибунала не му е без дъно бюджетът, та трябваше наполовина да намали първоначалните си свидетели.
Доктор Хоти, 40-годишен и баща на четири деца, явно обаче разказва това, което сам е видял и преживял. И докато обвиняемият цитира въпросния пасаж от показанията му, Хоти, явно е, че знае сръбски, слуша с вкаменено лице, сякаш изживява всичко наново. Ала и на обвиняемия в случая очевидно тъкмо убедителната достоверност на преживяното от Хоти му е особено важна. Той снема очилата си и пита свидетеля: "Това, което описвате, несъмнено е бомбардировка. Дали ви е обаче ясно, че не сръбски самолети са ви бомбардирали, а НАТО?" Въпросът е отправен в упор и този път се вкаменява лицето на прокурора Джефри Найс. Не, не, отрича свидетелят, ние самолетите на НАТО по звука ги разпознавахме, те летяха високо, а тези съвсем иначе звучаха. Ваши самолети бяха! Не ви ли е известно, продължава обвиняемият, че по време на цялата агресия на НАТО нито един наш самолет, повтарям, нито един самолет на югославските военновъздушни сили поради огромното въздушно превъзходство на противника изобщо не е излитал? Нали ви казвам, възразява свидетелят разпалено, самолетите на НАТО вече десет дни летяха, все високо бяха, не ги виждахме, а тези съвсем ниско бяха, ваши бяха самолетите! Вие май не разбирате какво ви говоря, повтаря обвиняемият: наши самолети изобщо не са излитали и затова не може те да са ви бомбардирали. Моля уважаемия съд обвиняемият да не обижда, разбирам аз, добре разбирам и вашия език, ваши бяха самолетите, аз разказвам, каквото с тези очи съм видял! - настоява свидетелят. Па то е ясно, че сте видели бомбардировка, но дали схващате, че е било натовско бомбардиране? - пита обвиняемият. Да ви питам и нещо друго: не казвате ли в показанията си, че селото било обкръжено от армия и полиция? Да, да, потвърждава с готовност свидетелят, много армия и полиция наоколо. А мислите ли, продължава обвиняемият, че наши самолети ще бомбардират в два часа посред нощ терен, на който се намират и наши войски? Не е ли по-логично НАТО да е бомбардирало нашите сили и да е забърсал и селото? Ваши бяха! - сеща се внезапно свидетелят. И ще ви кажа защо: на другия ден намерихме парчета от ракета с кирилица по тях! Тук се намесва съдията Робинсън: Тези остатъци от ракета, на които било, казвате, изписано нещо с кирилица, дали са те нещо, за което някой ви е казал? Казвам, че те са намерени по-късно, отговаря докторът; намерени са и са предадени на компетентните органи, не знам точно на кого, чух това от хора, които ми казаха, че тези парчета с кирилица на тях са предадени на международни представители, за да ги верифицират и проверят.
Слободан Милошевич, обвинен във военни престъпления в Косово, нямаше повече въпроси към свидетеля.
Един доста обичаен ден в работата на Хагския трибунал на ООН по осъждането на предполагаемия военнопрестъпник номер едно. Не е лесно. Де го чукаш - де се пука. На виенския вестник "Ди Пресе", европейски флагман на сърбоядщината, който продължава да громи убийците на ерцхерцога Франц, още на 15 март му замириса на изгоряло от трибуналската кухня. Под наслов "Обвиняем, обвинител и съдия едновременно" вестникът изразява дълбоката си загриженост от нахалството на обвиняемия в кръстосания разпит, който с въпросите си обръща истината нагоре с краката и ще развали работата. Чудно ли е, че още след демонтажа на първия свидетел на 19 февруари медиите започнаха да си привикват кореспондентите обратно и да си прибират радиотелевизионните коли, с които бяха задръстили Чърчилплейн в Хага. Оповестен първоначално като "защитен свидетел" със засекретена самоличност, а после като независим косовско-албански интелектуалец на име Махмуд Бакали, бившият комунистически функционер от годините, когато Милошевич още е прохождал в комунистическата йерархия, щеше уж още в първия рунд да затвори големите уста на обвиняемия, та да разчисти пътя на останалите по-малокалибрени свидетели на обвинението, а тя стана, каквато стана. Чак "Ди Пресе" в споменатата си статия бе ужасен. Ни сръбския апартейд в Косово успя Бакали (по искане на обвиняемия) да обясни на съда, ни политически затворници да назове, които имало с хиляди, ни независимата си интелектуалност като партиен функционер на АОК да защити както трябва.
Три месеца по-късно картината е още по-безутешна и слава Богу, че никоя медиа вече не досажда с нея на световната общественост. Затова нека само за по-любознателните да споменем няколко от последните щрихи. Да оставим редовите свидетели с личните им трагедии, загубили някой близък човек. Към тях балканският демон дори с непритворно съчувствие подхожда, само дето все някакви терористи от АОК вини, за които почти всички свидетели като автомати повтарят, че ни са ги виждали, ни са ги чували. И някакви бандити вини обвиняемият, които нямали нищо общо с армията и полицията. Има и изключения. Афродита Хайризи от Косовска Митровица например, която на 26 април разказа как комшията им Ненад Павичевич, полицай, с когото от години били в зли отношения, през нощта на 24 май 1999 г. убил единайсетгодишния й син, мъжа й и свекъра й. Само дето съдът от Милошевич трябваше да узнае, че след това въпросният мародер в полицейска униформа получава най-тежкото наказание от 20 години затвор, и то само защото няма смъртна присъда в Югославия. Покрай трагичните разкази има и колосални сюжети. Осман Тачи например от село Демян край Джаковица разказа на 8 май как през средата на април 1999 г. сръбски войници спрели колона бежанци, как двама войника извадили 17 души от колоната и ги убили, как после изкарали 50 жени и ги изнасилили, след което пък дошъл един подполковник, който застрелял с пистолета си двамата войници, а бежанците накарал да пасат трева. Цели пет минути. На въпроса на обвиняемия всичко това едно след друго ли е станало и да не би да се е поувлякъл, Тачи добави, че чул и двама руснаци да казват: давай да ги избием всичките, ала армията не позволила. Защото Осман Тачи знаел руски. На поканата да си поговорят на руски свидетелят обясни на обвиняемия, че руският бил като сръбския, та няма какво да си говорят. По-забавен е случаят с Махмуд Халими, съдия и адвокат от Митровица. Освен сръбски зверства Халими искаше да засвидетелства и корупцията в съдебния живот. Сръбското право просто беше пазар - казва бившият съдия, привеждайки редица случаи, в които като адвокат е купувал по-лека присъда за клиента си. Някой си например го съдили за нелегално притежаване на три автомата, 15 години затвор го чакали, но с 500 дойче марки Халими издействал за клиента си само година. Можеше ли да очаква господин Халими, че вместо гузно да мълчи, обвиняемият ще попита съда как му изглежда благонадеждността на свидетел, който като съдия и адвокат взима и дава рушвети и изобщо какво ще кажат за колегата си.
Не остава свидетел без поразклатена благонадеждност, ала затова пък обемът на изнесените престъпления е такъв, че все има и какво да остане от разказаните сръбски престъпления. Не че и за НАТО не остава. Остава, и още как, но то не е релевантно, казва председателят на съда Ричард Мей. На 21 май например френският съдебно-медицински експерт Ерик Бакар, проучил 13 места с масови гробове в Косово, някак си мимоходом спомена за най-голямото находище, а именно масовия гроб край затвора в Дубрава с 97 трупа. Причината за смъртта на повечето от жертвите била експлозия. Експлозия, естествено, нали в средата на април 1999 г. НАТО бомбардира затвора и масовият гроб е точно от тогава, но това не е релевантно, казва съдията Май, и е прав. А за осъждането на Милошевич пък е релевантно нещо друго: давал ли е той нареждане за масовото прокуждане на косовските албанци, съществувал ли е под негова отговорност някакъв план за етническо прочистване, може ли да се докаже някаква лична отговорност на Милошевич за извършените престъпления над косовските албанци, знаел ли е за извършването на престъпления, като ги е толерирал, без да реагира, и други въпроси от подобно естество. Доказателствата по тези въпроси не са работа на редовите свидетели, защото Милошевич не се е разхождал из Косово с автомат в ръка, нито пък за разлика от генералния щаб на НАТО е давал заповед за бомбардирането на мостове и населени места. Тези доказателства госпожа Дел Понте обещаваше да представи въз основа на показанията на загадъчни "инсайдери" от вътрешния кръг на бившия югопрезидент, както и от международни военно-политически фигури с достъп до поверителна информация от подобно естество. Е, тъкмо по тези въпроси процесът неудържимо се развива към пълно фиаско за госпожа Карла дел Понте.
Британският бригаден генерал о.з. Карол Древенкевич например, вице-шеф на наблюдателската мисия на ОССЕ в Косово. Дошъл като свидетел на обвинението да разкаже за поведението на сръбския агресор до бомбардировките, генералът о.з. без никаква външна принуда още в началото на показанията си на 15 април декларира, че до хуманитарната въздушна атака на НАТО никакъв план за депортация на косовските албанци не е имало. А Милошевич нали тъкмо твърди и повтаря, че хората са бягали от бомбите и че никакви сръбски сили не са ги прокуждали. Не че генералът е бил обладан от съмнителни симпатии към агресора. Напротив, в прилив на откровение генералът о.з. на другия ден дори заяви, че ако беше албанец, той сам щял да се присъедини към АОК, ала белята бе вече сторена. В същия ден се зае да я ремонтира британският полковник Ричард Чаглински, офицер за свръзка и пряк подчинен на Древенкевич в същата мисия. Пред трибунала полковникът разказа за разговора си с някакъв югославски офицер, който през март 1999 г. му показал на карта акциите за елиминирането на АОК и добавил: Като свършим с АОК, ще натирим всички албанци от Косово. Обвиняемият естествено се развика, че този офицер веднага трябва да бъде призован за свидетел, ала Чаглински се позова на полковнишката си дума, че няма да му разкрива самоличността, и не я разкри. "Рекла - казала" - гласи в случая сръбската поговорка за този сорт достоверности, които съдът не обича. За капак на 9 май пред съда се изправи косовският албанец Ник Перай, капитан от югоармията, дезертирал в началото на хуманитарната акция на НАТО. И неговата не е лесна, защото в Югославия има присъда от 15 години затвор като дезертьор, а в косовското си село има още да изкупува греха на пагона си, ала въпреки това без видима причина и Перай още в началото на кръстосания разпит, и то като свидетел на обвинението, заяви, че като офицер ни бил виждал, ни бил чувал за някаква наредба на югославското командване, позволяваща или поощряваща злочинства над албанското население. На всичко отгоре посочи и случаи на арестувани от армията и предадени на съд злосторници, та работата на госпожа Карла дел Понте съвсем изтъня.
Като че ли всичко остана да виси на загадъчния К-3, "инсайдер" от най-интимния кръг на бившия югопрезидент. В дискретни срещи и разговори К-3 бил посветен в планове за целенасочено провокиране на НАТО, та бомбите да послужат като параван за прокуждането на албанците от Косово. Преди всичко обаче К-3 знаел за частния команден канал на президента до полесражението, по който течали инструкциите му за разни злодейства. Че повече какво й трябва на госпожа Дел Понте! Ето защо К-3 бе оповестен като специално защитен свидетел, чиято самоличност ще остане непроницаема, та да може след това за остатъка от живота си да се оттегли на незнайно и сигурно място. Когато се запозна с писмените показания на К-3, обвиняемият с присъщата си наглост поиска да узнае името му, защото ставало дума за душевно болен човек. И докато трибуналът реши дали пък да не извести името му, но да му скрие лицето, фотографията му изгря по югославските вестници и цял Белград възкликна: Я, че той бил наш Ратомир Танич!
Политически лумпен от някаква гражданска инициатива в гравитационното поле на днешния вътрешен министър Душан Михайлович, лъжепрофесор по философия със средно търговско образование, отличен още с някаква присъда за грабеж и с висящо дело за измама, Ратомир Танич преди три години изчезва от Белград, за да се появи едва сега в Хага като преуспяващ бизнесмен в Италия, който ще изтегли от калта каруцата на госпожа Дел Понте. Като чу от свидетеля за дискретните си разговори с него около Косовската криза през годините преди хуманитарните бомби, Милошевич остана крайно озадачен. А като научи, че навремето лично му бил поверил дори преговорите с Ругова за уреждане на училищния конфликт с косовските албанци, съвсем се смути и само го попита защо мисли, че тъкмо на него ще да е възложил тази задача. До втория ден от кръстосания разпит обаче югославските медии си бяха свършили работата по разработката на позабравения образ на новоизпечения италиански бизнесмен, известен в Белград още с постижението си, че няма югославска и чуждестранна тайна служба, на която да не е предлагал услугите си, та на обвиняемия му остана само с нескрито задоволство да цитира от тях пред съда. Естествено, че звездата на Ратомир Танич в Хага угасна по-бързо, отколкото изгря, ала не толкова поради декларациите на сегашния белградски политически елит, който не ще и да чуе за минали и сегашни някакви контакти с него. Ликвидираха го два тихо зададени въпроса от съдията Квон, които на фона на пенявещия се Милошевич малцина дочуха. Като че ли между другото южнокорейският съдия попита Танич дали Милошевич лично му е казал, че е нужна етническа чистка на албанците в Косово.
Централен въпрос за обвинението! С Милошевич по тази тема изобщо не можеше да се разговаря, отговори категорично свидетелят. На другия ден Квон пак между другото повтори въпроса си. В желанието си да спаси нещо от сриващата му се свидетелска репутация, Танич този път със същата категоричност каза точно обратното. Милошевич дословно му рекъл: да, етническа чистка за всички албанци от Косово! А иначе цялата белградска дандания около инсайдерските претенции на Ратомир Танич едва ли ще е интересувала съда.

Остава интересният въпрос кой е асистирал на госпожа Дел Понте при подбора на свидетелите й. Драгослав Огнянович, един от юридическите съветници на обвиняемия, на 13 март си призна от страниците на швейцарския вестник "Санкт Галер Татеблат", че много разчитал на грешки от страна на Карла дел Понте. "След като в Швейцария госпожата нямаше никакъв успех като прокурорка, защо пък тук да има?" - допълва белградският адвокат. Прокурорската репутация на госпожа Дел Понте в родината й наистина не е величествена: много шоу и много мафиоти на свобода въз основа на процедурните й грешки. Една сръбска поговорка от юридическия бранш гласи: който сам иска да си е адвокат пред съда, си има будала за клиент. Цитираха я често в началото на годината по адрес на Милошевич, когато реши сам да се защитава. Днес обаче можем да я парафразираме: който си има за прокурор Карла дел Понте, може и без адвокат да мине.

Хага, 27 май 2002 г.

Жерминал Чивиков



Не е лесно II


Процесът срещу експрезидента на Югославия Слободан Милошевич пред Хагския трибунал на ООН навлезе в третия си месец, а медиите май вече съвсем го забравиха. Във втората си статия по темата Жерминал Чивиков се опитва да разбере защо.