Три от репертоарните зони
на Гега Ню, или по-добре късно, отколкото...


Интензивността в продуцирането на звукозаписната фирма "Гега Ню" нарасна дотолкова, че обемите й далеч надхвърлят възможностите на критическата територия. В България все още пазарното пространство в този, класическия бизнес (ако изобщо не е нелепо това съчетание) не е регламентирано и подредено. Което не създава условия и за издаването на списания от рода на английското "Грамофон", френското "Диапазон" или немското "Фоно Форум". Подобни списания има почти във всяка страна, където класическата музика се развива в нормални пазарни условия. А това, освен интереса към нея, предполага и наличието на средства у средностатистическия меломан, които могат да го направят купувач. Тук меломани все още има, но те дълго още ще почакат, за да се включат редовно със собствения си бюджет в пазара на компактдискове. Е, точно толкова дълго ще почака и списанието за звукозаписа в класическата музика и джаза. Дотогава ще сме благодарни и на тези възможности, които имаме в момента.
По-сгъстеното пространство предполага и по-сгъстена преценка. Този път на вниманието ви са три компактдиска, които са доста различни в репертоарната си насоченост. Юбилейният компактдиск на "Софийски солисти" сам по себе си е уникат. Това е първият случай, когато изпълнителски състав с огромен репертоар и респектираща история избира само български творби за свой компактдиск. Още повече, че родните компактдиск-издания на "Софийски солисти" са съвсем, съвсем малко. Има японски, има американски (поне тези съм виждала), сигурно има и други. Но сега, около 40-годишнината на състава, излиза тъкмо българска музика в интерпретация на тези невероятни музиканти. И тук съм абсолютно убедена във внушението на ръководителя на ансамбъла Пламен Джуров, чието име отдавна е станало синоним на толерантност към делото на българския композитор. Убедена съм, че някой веднага ще свърже това с факта, че самият Джуров е композитор. И естествено няма да бъде прав. Музика от Любомир Пипков, Лазар Николов, Димитър Тъпков и Симеон Пиронков, която великолепно представя творческата специфика на големите български творци. При това със силни и значими произведения, в интерпретаторската история на които "Софийски солисти" са първи изпълнители. Четвъртата, камерна симфония на Пипков, Медитациите на Николов, Микросимфонията на Тъпков и Реквием за един неизвестен млад човек - все знакови творби не само за своите автори, но и за музикалната ни култура. Музика на субстанцията, на личния емоционален и смислов избор; музика на професионалната решимост, на индивидуалния знак. Музика, великолепно прочетена от ансамбъла.
Независимо от рядко красивия свой глас тенорът Калуди Калудов също не е много издаван у нас. Този компактдиск включва най-популярни тенорови арии из опери на Верди - програма, в която качествата на тенора се разкриват най-пълноценно и би могло да се определи като перфектна, ако някъде продуцентът не бе решил да направи компромис и да допусне макар и рядко някои интонационни грапавини. Което е недопустимо при великолепието на този глас, на неговата емоционална сила и с внушението, което постига. Калуди Калудов е певец от класа и името му, и кариерата му трябва да се пазят.
Нева Кръстева - близо трийсет години изпълнителска практика - и най-после компактдиск с репертоар, който е показателен за вкуса и стремежите на органистката. Славянска музика от XVI до XX век, една тема, в която изпълнителката включва и български творби, както и една своя композиция: от Миколай от Краков през Кучар, Сметана, Яначек до Дмитрий Шостакович, Софья Губайдулина, Красимир Кюркчийски и Иван Спасов. Един интелектуален подход, който доминира и завладява чрез аргументите на тембъра и звука.

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо


* Sofia Soloists & Bulgarian Composers
* Kaludi Kaludov Verdi Recital
* Neva Krysteva Musica Slavica
2OO2 Gega New