Представителна извадка
на vox populi


Избягвам предаванията с открити телефонни линии в стил "Хайд парк". Нещата в тях винаги се развиват по един и същи тертип и, по същество, преливат от пусто в празно. Без значение каква точно е темата, ако водещият е много ларж или малко безхарактерен, последователните тиради се движат в направленията, в които им се прище. Те обикновено се повтарят. Водещият обикновено е много безхарактерен. За час в ефира се появяват и изчезват около петнайсетина слушатели, от които пет-шест са абсолютно задължителни присъствия по всички възможни радиостанции с отворени телефони; пет-шест са случайно изкушени от общата насока на разговора; двама-трима се обаждат специално да наругаят някого от предходните, водещия, политик или друго произволно избрано лице. По принцип по някое време се появява и катил, който псува невнятно в ефир, алтернативно - екзалтиран поет-любител или радетел на християнската добродетел, - всички еднакво потискащи и еднакво неадекватни. Повечето са много скарани с живота или много самотни (което с право ги превръща в представителна извадка от българското общество). Половината не знаят защо изобщо се обаждат. Което съвсем не значи, че са глупави, наивни и предъвкват само клишета. Но всички сме наясно, че и да се обадят, и да не се обадят - все едно.
Единственото смислено нещо в слушането на подобни предавания е, че дават най-обща и повърхностна, но сравнително реална идея за настроенията наоколо. За "градските легенди" и най-новите всенародни отчаяния. Достатъчно е да вземем кое да е такова предаване, примерно "60 минути" по "Експрес" (всеки делник от 13 до 14 часа, "пряк диалог с репортерите на радиото"), и да регистрираме. Водещата Румяна Василева не пречи на наблюденията, защото поддържа естествен неутралитет: нищо особено не казва, нищо и не изисква (апогеят на нейната индивидуалност е, когато уверено заявява, че фразата "Последните ще бъдат първи" идвала от творчеството на Радой Ралин). Темата е "правилно ли е да се изкоренява сергийната търговия". Слушателите са петнайсетина, преобладаващо от София (новите цени на БТК саботират връзката с другите градове). Плодът на раздора е Костов: едната половина от обадилите се въпие срещу другата, според степента на убеденост в ползата от синия водач и почвата му у нас. Иначе заключенията на всички са изненадващо единодушни. И, пределно ясно, нямат никаква връзка със сергийната търговия. Не се наемам да тълкувам апокалиптичното им съдържание:
Премиерът Симеон II. Забавно е, че на никой не му се обръща езика да го нарече другояче освен Сакскобургготски. Той е еднозначно "съмнителна личност", съветник на Тилев от ДС, "агент на КГБ".
Руската заплаха. България може и да се е потътрила към една теоретична принадлежност към Запада, в това число и военна, но пазарът й ще стане руски. Със Сакскобургготски всичко е тръгнало да й става руско-агентурно. И "вместо към НАТО, отиваме към Тато".
Ставаме колония: нямаме наша си политика, т.нар. наши лидери робуват на едри чужди фирми и си играят на демокрация. Земята се изкупува за чужденци. "МВФ упражнява вреден за нас диктат".
Лошото управление. Като изключим Стамболов, България никога не е имала умни управници. Нацистите в концлагерите са вършили набързо това, което нашите управляващи вършат полечка през последните 12 години. С всичко се подиграха, една от най-явните гаври беше тази с масовата приватизация. "Вълча глутница". Избирателната система е грешна. Условие да попаднеш в парламента е "готовността за слугинаж и корупция".
Национално достойнство - няма такова. "Нашият" президент и нашият Бойко Борисов, "жълтурковци и царедворци" се кланят на паметника на престъпника Тодор Живков. Дъщерята на същия участва в представителни делегации по света. Свещеният 2 юни е повод за "комунистическо сборище на паметника на окупаторската армия".
Медиите нямат нюх или интерес да разказват истината. Журналистиката ни е обзета от жълтата ленивост на "червените вестници" "Труд" и други.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато