Феминизмът -
от академична теория до политическо предизвикателство


Преди пет години излезе в България първата преводна антология на феминистична теория - "Времето на жените". Това е втора книга от този вид, която допълва вече положената основа. Тя е съставена в самото начало на 90-те от Снежа Гунев и е била предназначена за студентите от един австралийски университет. От двата тома на оригиналното издание българските редакторки са подбрали текстове за един, като това, което е попаднало в политиката на отказване, са по-непосредствено политически (главно с марксистки характер) и по-радикално сепаратистки изследвания. Можем да кажем, че се е получило издание, подходящо ориентирано към специфичните потребности и нагласи на българската културна среда. Акцентът сега пада главно върху разнообразието и разнопосочната ориентация на съвременната феминистика - всичко това, което ни кара да говорим вече за феминизми, а не за феминизъм, ако искаме да бъдем научно коректни и да не влагаме редуктивистичен смисъл в своето отношение.
"Феминисткото знание" включва утвърдени текстове от 70-те и 80-те години на ХХ век - време, когато съзрява и дори започва да се въвежда като академична дисциплина т.н. women's studies. Може би липсват работи, с които българските читатели биха искали да се запознаят, може би други изглеждат малко наивни, но в случая подборът зависи от възгледите на съставителката, а нейната книга беше всъщност най-подходящият избор за феминистична теория от преводната програма на Института "Отворено общество". Българските читатели например по-трудно ще разберат пристрастието на част от феминизма през 70-те години към теоретическия марксизъм, но в този случай трябва да се има предвид, че става въпрос именно за 70-те години, когато политическият радикализъм обединява възгледите на всички западни движения с "малцинствен" или просто бунтарски характер. А феминизмът, така както е представен в книгата, има изцяло англо-американско и френско лице. Донякъде такава е ситуацията на обхванатия период, а в същото време и този дискурс за трийсет години успя да се подреди в "основополагащи" и "допълващи" текстове. Сред най-интересните теоретични изследвания в книгата са "Род и дихотомия" на Нанси Джей, "Критика на разграничението между пол и род" от Мойра Гейтънс, "Безизходната връзка между психоанализата и феминизма" от Тереза Бренан; появява се отново Елен Сиксу със "Смехът на Медуза"; за пръв път българските читатели се запознават с някои радикалистки утопии на феминистичното мислене... По непознат начин ще прозвучат и вече доста разпространените феминистични изследвания в областта на теологията и по-пряко - на библейската екзегетика. Тук със сигурност има работи, много по-интересни от включените в сборника, но все пак е добре, че се маркира и тази насока. Най-важното впечатление, което оставя втората преводна антология, бих обобщила в две основни линии. От една страна, тя убеждава в дискурсивната разноречивост и в онтологическата поливалентност на съвременната феминистична теория. В същото време показва "женското" знание като един от важните пътища за усъмняване в канонизираната дихотомичност, от една страна, в йерархичната нагласа - от друга страна - на западното патриархално въображение. Даже сепаратистките крайности се оказват необходими елементи на една цялостна ментална конструкция, характерна за предизвикателствата срещу все по-разколебания фалоцентризъм на европейската мисъл.

Милена Кирова







Думи
с/у думи


Феминисткото знание.
Съставител Снежа Гунев.
Издателство Полис.
София, 2002