Избор на азбука
Имате нужда от машина, която да ви помага във вашата работа. Оглеждате се из пазара. И попадате на две оферти.
Едната ви предлага нужната машина, опакована по най-блестящ начин, към опаковката е добавена статистиката, че огромното мнозинство ваши събратя работят на именно такава машина. Разглеждайки я по-внимателно, вие - освен качествата й - откривате две особености: моторът й е запечатан и само фирмата-производител има достъп до него, т. е. подобрения, модификации, нови функции (които променящата се среда ще изисква след време от вашата работа) в машината може да внася само производителят. Цената е внушителна и ви обвързва с него за дълги години напред.
Другата оферта е на пръв поглед смешна. Предлага се машина, извършваща същата работа - и се предлага заедно с чертежите, т. е. с пълната свобода да я усъвършенствате както искате спрямо вашите особености и променящата се среда. Но при запознаване със статистиката виждате, че твърде малко ваши колеги работят с нея. Обаче пък производителността й е чувствително по-голяма от тази на предишната. На всичкото отгоре... не е за вярване, предлага се безплатно.
Коя машина избирате?
Сравнението, което правя, е изключително грубо - става дума за двете операционни системи Windows и Linux, които е трудно да бъдат оприличени на машини, но в това сравнение изпъкват двете основни разлики между тях, произтичащи, разбира се, от две коренно противоположни философии. Windows е затворена система, тя може да бъде усъвършенствана само от производителя си Microsoft. Linux е отворена система, създадена е, за да може всеки да я променя и нагажда към себе си. Windows е скъпа и обвързваща (затова е и затворена), Linux е безплатна и оставя всеки свободен.
Коя операционна система избирате?
Трябва да се добави и още нещо. Windows е система, която се продава с приложения/програми - за писане, за смятане, за картинки, за диаграми, за счетоводство, за подреждане на данни. Тези програми, както и самата система, са запечатани и готови за ползване. За вас Microsoft е изобретил хиляди хватки и всички тези хватки, създадени за средно тъп американски потребител, са всъщност модели, които вие следвате, за да можете да си свършите работата. И - вършейки я - тези модели ви моделират.
При Linux също има разработени програми за същите дейности. Но ако те не ви харесват, можете да си разработите други. Стига да имате наоколо двайсетина запалени момчета и момичета, които разбират за какво става дума.
Та, какво избирате?
В дните около 24 май (!) българското правителство даде 13 650 000 долара, за да купи Windows.
Без никакво преувеличение може да се каже, че това е най-голямото престъпление спрямо българската култура от дванайсет години насам; пълното нехайство, дебелоочие, спънатост и неграмотност на взимащите решения за културата през тези години са грешки на растежа в сравнение с това стратегическо престъпление, обвързващо ни с готовото поднесено, вместо с наше разработващо усилие.
Тук се сблъскваме не с неразбиране на културата, така присъщо на чиновниците. Тук се сблъскваме с неразбирането какво е култура, какъв е нейният обхват. Например, че:
- Програмите не са само средство за производство, те са преди всичко средство за изразяване, те са своего рода азбука. (Да им напомня - азбуката е една от основите на културата.) Десетина години в България се изразявахме с Windows поради липсата на алтернатива. Сега държавата (която можеше да осигури тази алтернатива) благослови досегашното - употребата на азбука, изработена в някакъв американски щат.
- Останалите все още у нас млади програмисти не са просто работна ръка, те са културен капитал. Пренебрегването на техните умения, на желанието им да създадат български програми - българска азбука - е обида не само за тях, а за всички българи. Това е пълно неразбиране за националните възможности, на практика - тяхното затриване.
Има страни по света, които възприемат Linux, т. е. възприемат отвореността към собствените си особености и към променливите на бъдещето. Ние - не. Но кога ли България е имала сили, желание, порив, фантазия да направи нещо по своя мярка? При Борис I?
Днес, 11 века по-късно, новата азбука е чужда.

Христо Буцев