Езиците на рая и словото на ада

Заглавието и първите страници от текста на Морис Оландер отпращат към спекулациите, свързани с търсенето на езика, на който непосредствено са разговаряли Бог и Адам. Сам по себе си този въпрос е толкова непродуктивен, че - както споменава Жан-Пиер Вернан в предговора към книгата - член 2 от Устава на френското лингвинистично дружество винаги е гласял: да не се приемат никакви съобщения за произхода на езика.
Темата на Оландер е всъщност зараждането на серия научни дисциплини от порядъка на сравнителното езикознание, народопсихологията, религиознанието и т.н., изискващи все тежка ерудиция и отявлен академичен етос, които навяват при по-артистичните натури усета за безнадеждна скука и емоционална стерилност. Нищо подобно обаче.
Оландер започва разказа си с взиране в събития, заченати в края на XVII и разгърнали се през XVIII и XIX век. Главните действащи лица при него са Р. Симон, Р. Лоут, Й. Г. Хердер, Ж.-Е. Ренан, М. Мюлер, А. Пикте, Р. Грау и останалите големи, създали и укрепили сравнителното езикознание. Тръгвайки от хипотезата за първоначалното наличие на един древен индоевропейски народ със свой единен език, тези учени мъже разгръщат позициите си във време, когато европейският Запад е в режим на остра криза на националната, политическата и религиозната идентичност.
Вниманието на Оландер е насочено най-вече към извънакадемичните влияния върху новата наука и съответните въздействия, оказани от нея.
Парадоксалността идва от претенциите й да бъде "строга" и даже "природна" научна дисциплина. Авторът подчертава, че действията се развиват встрани и даже в опозиция на официалните християнски доктрини, което е повод за постоянно самоизтъкване на научната обективност от страна на самите изследователи.
Естественото на пръв поглед насочване към семитските корени и най-вече към иврита и санскрита води до скорошно оттегляне от чисто филологическите реалии и структурирането на една психология на народа или расата, разкриваща изключително любопитни и позитивни черти на индоевропееца. Тези характеристики могат да бъдат изказани на подходящ фон, за какъвто се набеждава еврейството.
Изборът не е случаен. Семитите са носителите и пазителите на монотеизма, поне до идването на Христа. Те са народът, пренесъл през вековете монотеизма - религиозния и културен фундамент, на който се разгръща триумфалната история на арийството.
Арийството именно носи със себе си динамиката, активното овладяване на природата, на пространството и времето, създава науките и изкуствата, заедно с техните методи. Семитството пък се мисли като стоящо извън историята, което автоматично се тълкува като неспособност за историческа активност. В своята застиналост то може да бъде само жив свидетел за началата, но не и генератор за разгръщането им.
Постепенно сравнителното езикознание и гравитиращите около него науки изземат всички "приоритети" на семита. Не някой друг, а индоевропейският език се оказва праезикът на човечеството. Монотеизмът се доказва като първично характерен всъщност за ариеца. Сочи се дори, че Христос не би могъл да има нищо с иудеите.
По този начин, вече на секуларна и сциентистка основа, се формулира една провиденциална история, където семитът се оказва "напълно чуждият" и "съвсем другият", онзи, който единствено задържа позитивния ход на нещата.
Последната мъдрост на безпристрастната наука се откроява при формулирането на белезите, отличаващи двете раси: арийската и семитската. Чертата, формираща сравнителната таблица, е междата между антропологически перспективното и съпротивяващата се ретроградност.
Вернан завършва предговора си с думите: "И как да не видим, че зад тези два неравностойни образа-миражи, в които европейските учени от XIX век се опитват да открият собственото си отражение, се очертава тъмната сянка на лагерите на смъртта и се издига димът от пещите?".
Не е ли това обаче самонавиващо се бълнуване на един съвременен интелектуалец? Във всеки случай при Оландер за никакви пещи не става дума и не се правят препратки към историята на XX век. Той говори за теоретизиращите филолози и народопсихолози.
Хубаво е в този контекст да се чуят думите на един практикуващ любослов и познавач на народната душа: "Евреинът е творение на друг Бог...
Ариецът и евреинът са противоположни един на друг и ако нарека единия човек, на другия трябва да дам друго наименование. Евреинът...е едно странно същество, чуждо на естеството". И още: "Не може да има два избрани народа. Ние сме богоизбраният народ". Така казва Адолф Хитлер пред Раушинг (цит. по А. Безансон, Нещастието на века, ЛИК, 2002, с. 75).
"Езикът на рая" е отворил устата на ада.
Ерудираната книга на Морис Оландер с брутална нагледност демонстрира необходимостта от самобдителност и отговорност на интелектуалното по отношение на извънакадемичните предпоставки, внушения и резултати.
Защото, оказва се, европейската култура има като своя специфика способността доста бързичко да преминава от абстрактното към непосредственото и лесно да превръща словесната пушилка в пушеци от съвсем друго естество.

Георги Каприев





Морис Оландер.
Езиците на рая. Арийци и семити: една провиденциална двойка
.
Превод от френски Татяна Батулева.
Издателство ЛИК.
София, 2002.