Ростислав Юренев
(1912-2002)

Преди месец го поздравявахме за 90-годишнината му. Днес вече го няма, но той ще бъде винаги с нас.
Ростислав Юренев принадлежи към онова поколение кинокритици, което има щастието да преосмисли зрялото творчество на Айзенщайн и Пудовкин, на Чаплин и Фелини, но и разцвета на новото съветско кино, увенчано от творчеството на Тарковски и Шукшин. Познаваше лично и отблизо първопроходците на киното. Възпитаваше младите като обичан педагог в московския ВГИК - най-стария и престижен университет за кино в света.
Десетилетия наред той се изявяваше като темпераментен критик в руския и световен филмов печат. От острото му перо не убягваха най-показателните явления за кинематографичния процес. Оценките му бяха точни и убедителни. Внушаваха респект.
Като киноисторик и теоретик той остави десетки забележителни съчинения. Смело защитаваше мисловното и творческото наследство на Айзенщайн, когато то беше премълчавано и пренебрегвано. С любов се беше посветил на една от недооценяваните сфери на филмовата теория - комедията. Трудовете му "Смешното на екрана" и "Съветската кинокомедия" оставиха забележима диря. Преведени са и на български език.
Като педагог Юренев възпита няколко поколения критици, историци и теоретици на киното от много страни. Сред тях са и българите Георги Стоянов-Бигор, Неделчо Милев, Александър Грозев, Красимира Герчева, Надежда Маринчевска, както и младите Златина Фенерджиева и Николай Милев.
Творческото наследство на Ростислав Юренев няма да бъде забравено.


Проф. д-р Неделчо Милев