Толкова талантливи деца!
- Професор Станков, можете ли да обобщите впечатленията си от конкурса и ролята му в музикалния живот на страната ни?
- Накратко: успехът на конкурса е огромен и той ще доведе до по-голям разцвет на българската култура. Това, което беше много вълнуващо за мен, е огромният брой млади български таланти. Обиколил съм много страни - съседни и по-далечни, и твърдя, че ако там имаха само едно от тези деца - не само от наградените, но и от неполучилите награда, щяха да го носят на ръце. Такъв букет от таланти прави чест за всяка национална цигулкова школа.
- Три възрастови групи се състезаваха - може ли да се каже, че конкурсът точно отразява състоянието на цигулковата ни школа?
- Да, това е един широк спектър и той отразява отличното състояние на нашата цигулкова школа. Пак ще се повторя: тя би била чест за всяка страна, независимо от това колко малка или голяма е тя. Втората възрастова група беше като че ли най-интересна, тъй като тя направо се конкурираше с най-големите. Цветомир Цанков е изключителен талант, за него тепърва ще се говори. На втория тур той изсвири Концерта за цигулка на Чайковски с пиано по начин, който накара журито да прецени, че той трябва да го изсвири и на заключителния концерт. На него той го изпълни за първи път с оркестър. Тук особено интересно беше и това, че преди концерта двамата с Гергана Гергова получиха една щедра награда от председателя на журито, проф. Минчо Минчев - по едни лък. Цветомир взе своя нов лък и без даже да го погледне, изсвири блестящо с него две части от Концерта на Чайковски. Като инструменталист намирам това за голямо постижение. Изключително момче!
Носителката на Голямата награда - Гергана Гергова, в момента ученичка на Минчо Минчев в Есен - се представи най-цялостно и зряло в трите тура. Тя е прекрасна цигуларка и при определен късмет, а това винаги играе важна роля в живота на музиканта, ще получи признание и известност.

- На състезание се отива, за да бъде младият човек забелязан. Какво е бъдещето на тези деца, които се отличиха на конкурса "Панчо Владигеров"? По-малките сигурно ще се готвят за по-висшите етапи, големите вероятно поглеждат към международни конкурси? А по-нататък?
- Огромен брой български музиканти заемат водещи позиции в най-престижни музикални институции в цяла Европа, в двете Америки, в Нова Зеландия. Навремето учителят Петър Дънов беше казал, че българската музика ще залее света и в момента това пророчество се осъществява с пълна сила. Трудно ми е да изброявам имена, без да изпусна някого, дори само на концертмайстори на водещи оркестри. С гордост мога да кажа, че всички тези хора са получили образованието си в България. В последните години има възможност да се пътува, но все пак основите на обучението си тези хора са получили тук.
- Музикантът е гражданин на света и, разбира се, е хубаво, че голяма част от младите хора, след подобни конкурси, тръгват по широкия свят. И все пак не всички се издигат до желаните висоти. Не е ли жалко, че подготвяме солисти, а голяма част от тях не попадат дори в престижни оркестри?
- Славата и признанието до голяма степен са въпрос на съдба и късмет. Може би като цяло само 1-2 процента подготвени инструменталисти стават знаменитости. Нека приемем, че останалите 98 процента изпълняват също своята задача да облагородяват обществото по света. А всички те по някакъв начин - от музикалната академия до музикалната школа - изпълняват благородната си роля да градят бъдещето на българската култура. В този смисъл е и значението на конкурса "Панчо Владигеров". Споменах пред колеги от журито и от организаторите - бъдещият конкурс трябва да бъде изцяло заснет и предложен за излъчване на канал Mezzo. Това не може да няма обратен ефект по света: такива ярки български таланти не могат да не привлекат вниманието към нашата цигулкова школа, към българската култура.
- Оптимист сте. Нека ви приземя: както е казал Адам Козлевич на мечтанията на Остап Бендер - пари няма.
- Тук е мястото да кажа нещо за нашите спонсори. Целият конкурс беше под патронажа на общината на град Шумен и на кмета г-н Веселин Златев. Искрени благодарности и на Диана Дечева, един от главните организатори на конкурса в Шумен. За спонсорите - това е преди всичко известната фирма "Шуменско пиво". Направи впечатление личната заинтересованост на един от собствениците, г-н Фикрет Индже, който лично присъстваше на раздаването на наградите. С благодарност споменавам фирма "Демакс" и двата хотела - "Шумен" и "Мадара", които приютиха участниците в конкурса. Благодарност и към генералния секретар на Националната фондация "Св. св. Кирил и Методий" г-н Михаил Тачев - той също лично връчи наградите, въпреки заетостта си на следващия ден със събитията около посещението на папа Йоан Павел II. В концерта в чест на папата участваше и Минчо Минчев, но той стоя до последния миг на конкурса и отпътува сутринта в 5 часа.
Тук искам да отделя специално място на уважавания колега и приятел Минчо Минчев, който не само беше председател на журито, но и движеща сила на целия конкурс. Познавам много добре Минчо, пътували сме заедно и сме музицирали къде ли не, но признавам - за мен беше изненада, че като организатор прояви същите блестящи качества, които са му присъщи като артист. Той държеше в ръцете и ума си целия широк обхват на събитията подобно цялостния обхват на музикалното произведение. С много силно чувство за детайла той изпипваше всяка подробност и това помогна този конкурс да протече като добре смазан механизъм, като швейцарски часовник.
Вече споменах за подарените лъкове на двамата най-ярки таланти - това е изключителен жест. Минчо Минчев ми напомня с нещо наскоро отишлия си от нас Исак Щерн: той никога не забравяше родината си, посещаваше я често, преравяше цялата държава Израел в търсене на таланти. Откриваше ги и им даваше начален тласък. Известни са случаите, когато се е отказвал от турне в полза на Цукерман или Пърлман - за да даде възможност те да бъдат забелязани. Ето такава роля играе и Минчо Минчев за нашата култура. Той се познаваше с повечето участници, тъй като по-голяма част от тях са били в негови майсторски курсове. Този човек отдава голяма част от времето си на младите хора. За тях той е еталон и като изпълнител, и като човек. Човек, който напълно безкористно подпомага бъдещето на младите музиканти, без следа от професионална завист. По този повод се сещам: на стр. 72 на Историята на България от Петър Мутафчиев се разказва за един обичай на прабългарите: щом като се откроявал по-талантлив млад човек, го убивали, за да иде при Тангра и да управлява оттам. Ето този обичай мисля, че вече в новото хилядолетие сме преодолели. Има един поет - Павел Славянски - в едно от стихотворенията му се казва, че птицата се стреля, докато излита. Едно от наблюденията ми на конкурса е, че ние вече не стреляме птиците, които излитат, ние ги подпомагаме.

- Отново ще ви приземя - наближава международният конкурс "Панчо Владигеров" и чувам, че не е финансово обезпечен. Как стои въпросът с финансирането на културата, може ли тя да се самофинансира - чуват се и такива гласове.
- Културата никога не се е самофинансирала и не може да го прави. Тя не произвежда материални блага. Но тя е изключително важна за идентифицирането на дадена страна. За хората е по-интересен фактът например, че Караян е завършил образованието си с Първия цигулков концерт на Панчо Владигеров. И по-малко интересно е какво производство имаме в дадена област. Фактът, че Караян се е лекувал във Велинград, може да има страхотен рекламен ефект за велинградските минерални извори - това ще е реклама, по-мощна от всякаква друга. Нека приведа и още един пример: в списание "Таймс" имаше материал за страните-кандидатки за Европейския съюз. Румъния там се споменаваше като страната на Енеску. Оптимист съм и смятам, че скоро ще се осъзнае това колко важни са успехите в областта на културата - не по-малко от тия в спорта - за идентичността на нацията ни.
- Говори се за отлив от музикалните ни училища - все поради ниска платеност, непрестижност на музикалната професия.
- Това е факт. Когато бях дете, имаше голям интерес децата да изучават музика. Сега имат много други съблазни - компютри и пр. Но аз и в това отношение съм оптимист - успехите, които има музикалната ни школа и които се демонстрират на конкурси като този, неминуемо ще доведат нова вълна желаещи да учат. Имаме специфичен талант и трябва да насочваме децата, въпреки че професията е рискова.
- Може би пък тези малцина, които отиват да учат, са истинските, лишени от корист...
- Да. Важното е, че носим огромен талант. Той трябва да стане достояние на света и това трябва да се разбере от управляващите. Начело на Министерството на културата е наш колега и той не може да не прецени тези възможности. Важно е показването на тези таланти по международни форуми и за това трябва да се намират средства. Културата ще бъде нашият път към Европа, за която е важно да се върне към своите културни корени. А те са тук, на Балканите. Така ние ще влезем в света със самочувствие, а не като бедни роднини, които просто искат пари.
И още нещо важно: длъжници сме към българската музика. Трябва да се търсят всевъзможни начини тя да се представя по света: например при празниците на културите на други страни у нас управляващите ни трябва да търсят реципрочност - българската култура да бъде представяна подобаващо, по достоен начин, при това в столиците, а не в села и паланки. Трудно е да се намерят ноти - напоследък имаше норвежка делегация, която пожела да се сдобие със събрани съчинения на Панчо Владигеров. В чужбина музиката ни има страхотен успех и трябва да се научим да се възползваме от този интерес. И самите ние да убедим себе си в необходимостта да показваме своята култура, своя дух, да даваме приоритет на българското. Къде са дисковете и нотите с творбите на нашите класици? Колцина българи поставят с гордост родното знаме пред къщите си - както правят в други страни?
Ето, това са все неща, свързани със себеуважението и достойнството. И ако се върна към началото на въпроса - нека управляващите разберат колко решаващо е приоритетното финансиране на българската култура.


Разговора води Наталия Илиева


Наталия Илиева е редактор в програма "Христо Ботев на Българското национално радио. Автор на много музикални предавания, водеща на "Метроном" и "Студио "Музика".
Конкурсът
Панчо Владигеров
в Шумен


Разговор с
професор Ангел Станков,
член на журито



Ангел Станков е цигулар, един от най-активно концертиращите български изпълнители - като солист, член на камерни формации, концертмайстор на Софийската филхармония, а напоследък и като диригент. Изявите му са в престижните зали на Европа, Азия и САЩ. Професор е в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров", където е заместник-ректор. Заедно с Йосиф Радионов е носител на престижни награди. Бил е участник и председател на журита на международни конкурси. Цикълът "Носители на първи награди на международни конкурси от Балканските страни", дирижиран от Ангел Станков, е в подкрепа на млади изпълнители в първите им изяви на концертния подиум.