Хартиената битка

На сцената виждаме няколко дървени рамки - на врати или на прозорци, или на паравани. Рамки, затворени като с щори от листове пергаментова хартия. Върху тях е проектиран текст. Текст от "Битката" на Хайнер Мюлер. Текстът изчезва и остават празните, чисти хартиени листа, които сцените, разиграни от актьорите, трябва да "изпишат". Между тях седи на стол мъж (Веселин Мезеклиев), който изрича като монолог диалога между двама братя - предателят, колабориралият с фашистите, и другият, отказалият. Монологът постепенно става гневен. Но това е гняв сякаш затворен в себе си - без обект и без мотив. Някъде съчувствено четен. Нечий гняв. Така започва спектакълът на Димитър Недков "Битката". Кой кой е? Кой за какво се бори в тази битка? Каква е битката? Не бих казала, че представлението отговаря на тези въпроси. Но в него е оставен без отговор и въпросът дали изобщо желае да отговаря на тях.
Текстът, проектиран върху сцената - самата напомняща лист хартия - изчезва, за да бъде показан последователно в картини. Хартиите са основен аксесоар и концептуализиран образ. С тях бащата увива, убива дъщеря си. С тях се бършат, завиват, "опаковат". Думите се появяват или като надписи върху дрехите, или като "цитати" от думи, изречени от някога ангажирани с техния политически смисъл персонажи. Актьорите съвестно и професионално ги изпълват с някаква емоция. "The Fuhrer is dead" е само надпис, обкантващ кафявата ленена дреха. Изобщо думите се явяват като изображение. Някогашната идеологическа битка сега изглежда като сюрреална, красива картина. Тази картинност, самото сценично изображение (добра работа на Александър Смолянов) е най-добрата страна на спектакъла.
Режисурата на Димитър Недков е "избягала" от текста на Мюлер, за да се разположи в картини от него. Заобиколени са самите драматургични "възли" на Мюлеровия текст, конфликтът на идеологии, политическата и емоционалната му ангажираност. Безплътните им нагледи са лишени от напрежението на смислите и драматичността, което е напълно обяснимо. Но тогава защо Мюлер, чиято драматургичност е структурирана чрез идеологическите дилеми на модерното време? И защо тъкмо "Битката" - една от ранните му пиеси, в които директният диалог с Брехт е повече от очевиден? Отделни сцени от тази пиеса са преки "реплики" към "Страх и мизерия на Третия райх". Така че, както и да бъде интерпретирана тя, проблемът "фашизъм" не може да бъде само "обозначен" в картина. Драматичните му въпроси са отстреляни със същия воден пистолет, с който бащата стреля в дъщерята от спектакъла.
Тази пиеса на Хайнер Мюлер е твърде остаряла със социалния си и политически драматизъм. Но тя е структурирана чрез образи и сюжети от политическото. И да бъде превърната просто в гледка не само не е твърде интересно. Подобен подход заличава театралността.
От "Битката" на Недков остава шум от прелистване на страници, откъсване на листа и някогашни драматични смисли. С една дума, шум от една хартиена битка в празното на сцената. Това, че Мюлер е рамка на този шум, е и разбираемо, и обяснимо. Дори красиво. Жалкото е, че от шумоленето на хартията не се долавя "изречението" на режисьора, избрал този текст.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Битката, сцени от Германия от Хайнер Мюлер, режисьор Димитър Недков, сценограф Александър Смолянов, костюми Людмила Тенекеджиева, дизайн осветление Джо Уокър (Лондон) и Саймън Мейсър Райт (България), музикален дизайн Александър Андреевски. Копродукция на Гейт Театър - Лондон, сдружение Арт&Сцена и Фестивал "Изтокът отива на Запад". Участват Мариана Крумова, Веселин Мезеклиев, Владислав Петров и Марий Григоров (България), Абигейл Бърдес, Лорънс Харви (Великобритания). Представление в София - 6 юни.