Ману Чао - всеобщото срещу общото
Музиката на Ману Чао е еклектично смешение, но и търсене на нещо различно от чисто комерсиалното. За този французин музиката е непрестанно търсене на естественото разнообразие. Концертът, организиран от DS Music и Френския културен институт, е част от голямото му турне, започнало в Москва и продължило след София в Атина и Истанбул. След фамилната група "Мано негра" (1998 г.) днес Чао работи със собствена формация "Рейдио Бимба саунд систъм". На шоуто в Зимния дворец той изпълни хитове от албумите Clandestino (1998 г.), Proxima Estacion. Музиката на Ману е оригинална смесица от рок, реге, пънк, джаз, цигански ритми-мануш, афрозвуци, латино, рап, салса... Ту динамична, страстна, дори истерична, ту носталгична или баладична. Чао пее не само на френски, но и на испански (той е син на имигранти от Испания), на английски и арабски. Използва езика, който най-добре подхожда на избраната мелодия. Съчетава електронен саунд с акустични елементи - разнообразна перкусия, дайрета, кречетала, маракаси, бонгоси, том-том, класическа испанска китара и акордеон, вмъква екзотични акустични ефекти. Гласът на Ману Чао е силно специфичен "ямайски тембър". Не скрива, че негов учител в пеенето е стилът на знаменития Боб Марли.
В деня на концерта си в София Ману Чао бе любезен да отговори на въпроси, свързани с неговата музика и социалната й мисия.

- По природа съм пацифист, считам, че войните не са в състояние да разрешат проблемите. Ангажирам се с послание към хората, защото смятам, че днес благата по света се разпределят неправилно и неравномерно, че свободата е станала зависима от парите.
- Казвате за себе си, че сте антиглобалист?
- Това е просто етикет, определение, зад което стои моята борба за повече свобода. Осъзнавам, че аз съм свободен, защото съм имал късмета да се родя в страна, коята дава паспорт, който важи навсякъде по света. А и успях да понатрупам малко пари. Парите освобождават. Свобода е например, че мога да си платя самолетния билет. Що се отнася до бъдещето - не вярвам в него и смятам, че ще е доста черно.
- Как работите?
- Опитвам се да уловя вдъхновението си и да не допусна раждането на мелодията да бъде отделено от голям промеждутък от време до нейния запис в студиото. Любопитен съм към всеки вид музика, аз съм нещо като музикален журналист и всичко, което ми допадне, го пазя. Има все още толкова много музика, която не съм успял да чуя... Не познавам например звуците на Азия и едва сега започвам да опознавам музиката на Източна Европа. В моята музика допускам елементи само от култури, които познавам, които лично съм изживял. Ако бях малко по-свободен, бих обикалял ей тъй за удоволствие по света по непознати места, за да слушам музиката им и да се разхождaм из тесните улички.
- Смятате ли, че музиката ви ще се пребори със стихийния поток от звуци и ще успее да оцелее във времето?
- Не мисля за това. Когато работя, работя от сърце по вътрешен инстинкт. Шансът е може би това, за което говорите, а той не веднъж ми е носил успех. Записвам само музика, която ме вълнува и смятам, че това е добре, осланям се на вътрешния си глас и вярвам в избрания път. Когато бях млад, си мислех, че колкото по-сложно е, толкова е по-виртуозно и аз съм толкова по-добър музикант. Сега обаче знам, че най-важното е простотата в музиката и няма нужда от много ноти, за да се изрази едно чувство.
- Какво ви кара да се чувствате добре по различните места на света?
- Фактът, че съм гражданин от настоящия момент и навсякъде съм като у дома си. Настоящето е къщата, която никога не може да се напусне, затова винаги трябва да се чувстваме добре тук, в този момент, на това място. За мен музиката е възможност да преодолея яростта си, да канализирам своя бяс. Музиката е част от социалния свят и чрез нея насилието се канализира по-лесно, чрез нея се овладяват яростта и гневът и се насочвт в друга посока, смятам, че без нея това би било по-трудно. В моя собствен живот от нещо негативно яростта стана нещо позитивно, защото успях да я превърна в музика. Музиката предпазва от саморазрушение, затова тя е понякога трудна за разбиране. Хората са различни и възприемат музиката по хиляди начини, познавам дори хора, които не обичат това изкуство. Но за мен музиката е моят начин на живот.

Петър Пламенов